Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 125

Дуумхамър захапа силно устната си, с което искаше да се накаже за собствената си глупост. Той бе толкова ентусиазиран от новите оръжия за войната с човеците, че бе игнорирал инстинктите си, които му напомняха, че уорлокът действа единствено в своя полза. Торгус все още чакаше заповедите му, но двамата се обърнаха към тичащия към тях орк. Това беше Тарбек, младият заместник на Дуумхамър. Той спря точно зад опашката на дракона, която помръдваше нервно.

— Да?

— Има проблем — заяви направо Тарбек. — Планините са блокирани.

— Какво?

Дуумхамър се обърна и се загледа отвъд дракона към планините Алтерак. Определено можеше да види, че прииждащият от южните проходи тъмен поток, е спрял.

— Какво се е случило?

Тарбек поклати глава.

— Не знам — отвърна той. — Но никой не може да премине през проходите. Изпратих разузнавачи да проверят положението, но така и не се върнаха.

Изражението му ясно показваше, че вече е трябвало да се върнат.

— Проклятие! — изскърца със зъби Дуумхамър. — Този човек ни е предал! Знаех си, че не може да се вярва на човек, който би продал собствената си раса!

И все пак си мислеше, че закачуленият мъж е твърде страхлив, за да му се противопостави. Или Алианса е оказал силен натиск, или са го заплашили с нещо по-страшно от властта на Ордата… Или са разбрали за предателството му и са го отстранили от позицията, която му е позволявала да контролира проходите. Да, най-вероятно беше последното. Мъжът изглеждаше прекалено ентусиазиран да преговаря, за да се отказва в такъв момент, особено след като воините на Ордата бяха толкова близо. Сигурно е бил заловен и отстранен и сега някой друг контролира планинския регион. Това обаче не променяше положението.

— Колко орки са блокирани там? — попита той.

Тарбек сви рамене.

— Не може да се каже — отвърна той. — Но поне половината клан, ако не и повече.

Той се огледа.

— Все още имаме много хора тук — каза той. — И щом Гул’дан и другите пристигнат, ще разполагаме с повече.

Дуумхамър се изсмя горчиво, все още замаян от новините.

— Другите! Другите няма да дойдат!

Тарбек го изгледа с изненада.

— Гул’дан ни е предал — съобщи Дуумхамър на заместника си, едва изричайки думите. — Взел е корабите и двата клана и сега плава в Голямото море.

— Но защо? — попита Тарбек, искрено изумен. — Ако изгубим войната, всички ще останем без дом, включително и той самият.

Дуумхамър поклати глава.

— Войната никога не е била негов приоритет.

Мислите му го отнесоха назад във времето, когато разговаря с Гул’дан в Стормуинд.

— Той е открил нещо изключително мощно — припомни си той. — Нещо, което ще го направи толкова силен, че няма да има нужда от подкрепата на Ордата.

— Какво ще правим? — попита Тарбек и се загледа към града. — Може да се окаже, че не разполагаме с достатъчно воини, за да го превземем сега.

Дуумхамър не посмя да погледне натам, но знаеше, че заместникът му е прав. Градът се оказа по-стабилен от очакваното, а защитата му — много по-сериозна. Атаката в гръб от армията на Алианса също ги изненада и значително намали броя им. А сега вече не можеха да очакват и подкрепление.