Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 124

Но тъмната форма, открояваща се в небето, продължаваше да се уголемява. Вече се виждаше, че е по-издължена и гъвкава от грифон, а Дуумхамър дочу радостните възгласи на хората си, когато огромната сянка падна върху тях. Дракон! Това беше хубава новина! Масивният звяр можеше да избълва огън срещу стените и да ги прочисти от защитниците на града. Столицата вече им падна в ръцете!

Драконът се приземи до езерото и веднага от гърба му скочи един едър орк. Дуумхамър на мига се запъти към него, премятайки чука на гърба си.

— Къде е Дуумхамър? — питаше ездачът. — Трябва да говоря с него!

— Тук съм — отвърна Дуумхамър, а воините бързо се отдръпваха, за да му направят път. — Какво има?

Ездачът се обърна към него и Дуумхамър си спомни, че го е виждал и преди. Той беше един от любимците на Зулухед — мощен воин, който според докладите е бил един от първите, посмели да оседлаят все още дивите дракони. Торгус, да — това бе името му.

— Нося съобщение от Зулухед — заяви Торгус, а на лицето му бе изписано странно изражение.

Дуумхамър долови гняв и объркване, и може би срам, и дори страх.

— Говори — отвърна Дуумхамър и пристъпи по-близо до него, навлизайки в обсега на опашката на дракона, която бе завита на бойното поле.

Останалите орки наоколо разбраха предупреждението и се отдалечиха, за да ги оставят насаме.

— Става въпрос за Гул’дан — започна Торгус.

Той беше едър орк, висок почти колкото Дуумхамър, но не смееше да го погледне в очите.

— Избягал е.

— Какво?

Сега Дуумхамър разбра на какво се дължи страха, изписан на лицето на ездача. Собствената му кръв завря, а ръцете му стиснаха дръжката на чука толкова силно, че се чу изскърцване.

— Кога? Как?

— Скоро след като тръгнахте — призна Торгус. — Чо’гал е с него. Тръгнали са с клановете Туайлайт Хамър и Стормрийвър. Натоварили са се на корабите и плават на юг.

Сега той вдигна очи и страхът бе заменен от гняв.

— Един от другарите ми го забеляза и се спусна към тях, за да ги пита накъде отиват. Гул’дан го уби с гнусната си магия. Видях всичко с очите си! Исках да тръгна след тях, но трябваше да информирам и Зулухед. Той ми заповяда да дойда веднага при вас.

Дуумхамър кимна.

— Правилно си постъпил — каза той. — Ако Гул’дан е убил другаря ти, сигурно не би се поколебал да убие и теб, а при това положение нямаше да узнаем за предателството му.

Дуумхамър изпъна устни около големите си зъби в злорада усмивка.

— Проклет да е! Знаех си, че не може да му се вярва! А сега е взел и корабите!

— Можем да долетим до тях — предложи Торгус. — Зулухед каза, че ще подготви останалите ездачи на дракони. Можем да изпепелим корабите заедно с всички на борда им.

Дуумхамър се намръщи.

— Да, но само ако успеете да се приближите достатъчно. Магията на Гул’дан е силна, а и Чо’гал е мощен маг — той заби чука си в земята. — Знаех си, че тези олтари ще ни докарат проблеми. И му позволих да превърне огрите в нови воини, които да попълнят редиците ни.