Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 111

Гул’дан се усмихна самодоволно, виждайки как тялото на ездача се изгубва под водата. Трябваше да накара глупака да се приближи и да действа бързо, за да може магията му да проработи. Освен това се притесняваше как ще реагира драконът при смъртта на ездача си и внимателно проследи как огромният червен звяр се отдалечава, изправя глава и надава яростен рев, а после размахва криле и се изстрелва в небето. Гул’дан го наблюдава достатъчно дълго, за да се увери, че няма да продължи да кръжи над него, подготвяйки се за атака. После се обърна и отново се загледа във водата, която се вълнуваше покрай носа на кораба.

Но той не видя втората фигура, която се носеше високо над него. Торгус се състезаваше с Брадок, преди приятелят му да забележи корабите и беше видял всичко. Сега той обърна дракона си и се насочи с пълна скорост към Куел’Талас. Зулухед щеше да иска да разбере какво точно се е случило и Торгус подозираше, че ще трябва да отлети с новините към Ордата и може би дори и до самия Дуумхамър.

* * *

Проходите бяха напълно изоставени, както му беше обещано, и Дуумхамър поведе воините си на бърз ход. Той предположи, че закачуленият странник ще удържи на думата си и беше доволен, че се е оказал прав, но все пак пътят си беше опасен. Каменните проходи бяха толкова тесни, че само шепа войници можеха да блокират пътя им. А щом телата започнеха да се трупат, нямаше да могат да преминат по-напред. Затова той нареди на воините си да бързат, предусещайки, че ще се почувства много по-щастлив, когато види планината зад гърба си.

Отне им два дни да преминат заснежените планини и да достигнат до предпланината от другата им страна. През целия път орките не срещнаха нито един човек. Някои от воините дори мърмореха, че са пропуснали възможността да убият нещо за толкова време, но вождовете им ги уверяваха, че и тяхното време ще дойде.

На втория ден редиците на Ордата се изляха от планината. Дуумхамър ги водеше, както винаги, и се спря, за да се полюбува на гледката. Отвъд предпланината се простираше огромно езеро, а водата му блестеше в сребърно-зелено на утринната светлина. От отсрещната му страна се издигаха още планини, разположени леко встрани от линията север-юг. Планините, които орките току-що бяха прекосили, бяха подобни, но се издигаха под ъгъл на изток. Тези нови върхове бяха под ъгъл на запад и заедно двете планински вериги образуваха едно огромно V, а по средата се намираше езерото. А на северния бряг на езерото бе разположен величествен град, ограден със стени.

— Столицата.

Дуумхамър я огледа за миг, после с две ръце вдигна високо чука си и нададе бойния си вик. Воините на Ордата отвърнаха на вика му и скоро хълмовете около тях заехтяха с тяхната ярост, радост и жажда за кръв. Дуумхамър се засмя. Градът щеше да знае, че идват, но след този рев всички щяха да треперят в ботушите си. И Ордата щеше да ги връхлети преди да успеят да се съвземат.