Читать «Придворният убиец - трилогия» онлайн - страница 1156

Бърл беше на подиума и се опитваше да се качи на дракона, за да докосне шута с ръка и да проникне в него с Умението си. Гладките люспи на чудовището му пречеха. Той пак извади меча си и замахна към краката на шута. Не улучи, ала оставаше малко и острието иззвъня в гърба на девойката. Шутът извика, сякаш бе ранен, и се опита да се покатери още по-високо. Видях, че пръстите му се хлъзгат по мокрия от собствената му кръв камък.

Бърл замахна пак, толкова силно, че с лекота можеше да отсече крака му. Ала безшумен като самата омраза, вълкът скочи на гърба му и Бърл се свлече на колене. Мечът му не улучи шута и изкънтя в лъскавата зелена кожа на чудовището. По камъка заиграха разноцветни вълни.

Стигнах до подиума точно когато Нощни очи захапваше Бърл между рамото и шията. Бърл изкрещя с изненадващо писклив глас, изпусна оръжието си и вдигна ръце, за да хване могъщите челюсти.

Няколко неща се случиха толкова бързо едно след друго, че изгубих представа за последователността на събитията. Усетих Уил зад себе си в същия момент, в който от гърлото на Бърл шурна алена струя. „За теб, братко! — каза вълкът на шута. — Тази плячка е за теб!“ Бърл се съпротивляваше, без да знае, че вече е мъртъв. Кръвта се стичаше по лъскавата кожа на дракона и се събираше на локвички във вдлъбнатините, които шутът бе издялал в опит да освободи краката и опашката му. И клокочеше и вдигаше пара, разяждайки камъка така, както горещата вода разяжда буца лед. Показаха се люспите и ноктите на задните крака, напомнящата на бич опашка. И когато Нощни очи най-после пусна безжизненото тяло на Бърл, драконът разпери криле.

Девойката се издигна в небето, както се беше опитвала да направи толкова отдавна. И понесе със себе си шута. Той се наведе напред и инстинктивно се вкопчи в гъвкавия й кръст. Зърнах непроницаемите очи и неподвижната уста на девойката. Може би очите й виждаха — не знам.

Виждах всички тези неща, но не защото стоях и гледах. Виждах ги с периферното си зрение и през очите на вълка. Собственият ми поглед беше насочен към Уил, който стискаше голия си меч и тичешком се приближаваше към мен. Извадих Искреновия меч от ножницата, отстъпих крачка назад и вдигнах стените си срещу него. Той ме познаваше добре. Първата вълна не се състоеше само от страх, но и от болка, приготвена специално за мен. Отново изпитах смайването от строшения ми нос, въпреки че по гърдите ми не потече гореща кръв, както някога. За миг можех само да поддържам стените си срещу тази унищожаваща болка. Мечът ми внезапно ми се стори като излят от олово и увисна в ръката ми.

Спаси ме смъртта на Бърл. В момента, в който Нощни очи пусна мъртвото му тяло, видях как тази смърт се нахвърля върху Уил. Ударът почти го накара да спре. Нямаше го последния член на неговата котерия. Усетих как Уил рязко се смалява. Не само защото Умението на Бърл вече не подхранваше неговото, а от облялата го вълна от мъка. Открих в ума си образа на разлагащия се труп на Карод и за всеки случай го запратих срещу Уил. Той се олюля.