Читать «Придворният убиец - трилогия» онлайн - страница 1158

Ново замахване към Нощни очи. Пролуката в отбраната му се затвори прекалено бързо за моя тежък меч. Имах чувството, че съм потънал до раменете във вода и се бия с човек, чието оръжие е леко като перце.

— Тъп копелдак! Наистина ли мислеше, че ме е грижа за една бременна уличница и за един дракон? Истинската ми цел беше самата каменоломна, която оставихте без никаква охрана. И от нея ще се издигнат десетки, не, стотици дракони!

Как можеше да сме били толкова глупави? Как можеше да не видим към какво всъщност се стреми Славен? Бяхме мислили за народа на Шестте херцогства, за фермерите и рибарите, които се нуждаеха от закрилата на своя крал. А Славен? Той бе мислил единствено за онова, което можеше да му донесе Умението. Знаех какви ще са следващите му думи още преди да ги изрече.

— В Бинград и Халкида ще коленичат пред мен. А на Външните острови ще треперят от моето име.

„Идват други! И над нас!“

Предупреждението на Нощни очи едва не ми коства живота. Защото в мига, в който погледнах нагоре, Уил ме атакува. Бързо се отдръпнах и се огледах. Откъм входа на каменоломната към нас тичаха десетина мъже с мечове. Движеха се не в крачка, а с едновременност, каквато не бе по възможностите на обикновени ратници. Котерия. Усетих Умението им, докато се приближаваха като ураган. Уил ненадейно прекрати нападението си. Оголил зъби, моят вълк с ръмжене се понесе срещу тях.

„Нощни очи! Спри! Не можеш да се биеш с дванайсет меча, размахвани от един ум!“

Уил небрежно прибра оръжието си в ножницата и извика на котерията:

— Не се занимавайте с тях. Нека ги довършат стрелците.

Трябваше ми само един поглед към стените на каменоломната, за да се уверя, че не блъфира. Ратници в златистокафяви униформи заемаха позиции. Разбирах каква е била целта им. Не да победят Искрен, а да завладеят каменоломната. Отново ме обзе срам и отчаяние. Вдигнах меча и нападнах Уил. Щях да убия поне него.

По камъка в краката ми се плъзна стрела, друга удари точно пред Нощни очи. Над каменоломната на запад от нас се разнесе вик. Девойката върху дракона прелетя ниско над мен. В зъбите на чудовището се гърчеше стрелец в златистокафява униформа. Драконът описа кръг, отново се спусна и грабна втори. Друг скочи в каменоломната, за да се спаси.

Всички се бяхме вцепенили. Уил се опомни по-бързо от мен.

— Стреляйте — извика на стрелците той с глас, в който отекваше Умение. — Убийте дракона!

Към създанието се понесе рояк от стрели. Някои паднаха много преди да достигнат целта си. Останалите бяха отклонени с едно-единствено могъщо размахване на крилете му. После драконът полетя право към Уил.

Той побягна. Славен го напусна поне за толкова време, колкото му трябваше, за да вземе това решение. Тичаше така, като че ли гонеше вълка, който почти беше стигнал до котерията. И в момента, в който разбраха, че Уил тича към тях, преследван от дракон, членовете на котерията също си плюха на петите. Усетих ликуването на Нощни очи, че дванадесет въоръжени с мечове мъже се страхуват да посрещнат атаката му. После драконът се стрелна ниско над нас и той се прилепи към земята.