Читать «Придворният убиец - трилогия» онлайн - страница 1154

Никога няма да забравя неговата последна усмивка през рамо. Погледът му за сетен път се отправи към неговата кралица. Искрен решително притисна длани към издяланата глава на дракона. И до края не откъсна очи от Кетрикен. Усетих дъха на кожата на кралицата, спомних си вкуса на устните й върху моите, гладката топлота на голите й рамене. После смътният спомен се стопи заедно с Искрен и Кетъл. За моето Осезание и Умение те изчезнаха толкова напълно, като че ли бяха претопени. За миг видях празното тяло на Искрен, после той се вля в дракона. Кетъл беше стояла облегната на рамото на статуята. Тя изчезна по-бързо от краля и покри люспите със зеленикав и сребрист блясък. Багрите обляха създанието и го наситиха. Никой не дишаше, освен Нощни очи, който тихо виеше. Под лятното слънце се възцари пълна неподвижност. От гърлото на Кетрикен се изтръгна едно-единствено задавено ридание.

И тогава, като внезапен вихър, гигантското люспесто тяло пое въздух в дробовете си. Когато се отвориха, очите му бяха черни и блестящи, очи на Пророк, и разбрах, че от тях гледа Искрен. Той вдигна огромната си глава и проточи змийската си шия. Протегна се като котка, разкърши плещи и разпери пръсти. Когато сви крака, ноктите му оставиха дълбоки бразди в черния камък. Като платно, уловило вятъра, грамадните му криле се разпериха. Той ги размаха като ястреб, оправящ перушината си, и отново ги прилепи към тялото си. След това удари с опашка и вдигна във въздуха прах и пясък.

Драконът Искрен пристъпи напред и се поклони пред своята кралица. Тя безстрашно се приближи до него и постави ръка върху лъскавото му синьо рамо. Люспите му бяха гладки и тя се подхлъзна, докато се катереше по гърба му, за да седне на шията му. Славея ме погледна, едновременно ужасено и смаяно, и последва кралицата. Седна зад Кетрикен и отново провери дали раницата й с арфата си е на мястото.

Кетрикен ни махна за сбогом и извика нещо, ала думите се изгубиха в плясъка на разперените криле на дракона. Той ги размаха три пъти, сякаш за да свикне с тях. Скален прах и пясък брулеха лицето ми. Нощни очи се притисна към крака ми. Драконът приклекна, широките му тюркоазеносини криле се размахаха и той внезапно подскочи. Видях, че Славея отчаяно се вкопчва в Кетрикен. Четири размахвания на крилете го отнесоха до средата на каменоломната. Той се издигна и описа кръг над околните хълмове. Обърна се да погледне към пътя на Умението, после крилете му ритмично продължиха да го издигат все по-нависоко. Коремът му беше синкавобял като на гущер. Примижах, за да го видя на фона на лятното небе. След миг драконът изчезна като синьо-сребриста стрела и полетя към Бък. Останах да се взирам след него дълго след като се бе скрил от поглед.

Накрая въздъхнах. Целият треперех. Избърсах очи с ръкав и се обърнах към шута. Но шута го нямаше.

— Нощни очи! Къде е шутът?

„И двамата знаем къде е. Няма нужда да крещиш.“

Знаех, че е прав. Тичешком се спуснах по каменната рампа и се отдалечих от пустия подиум.