Читать «Придворният убиец - трилогия» онлайн - страница 1157

— Ти изгуби, Уил! — извиках. — Драконът на Искрен вече полетя. И в момента е на път за Бък. Неговата кралица е на гърба му и носи в себе си наследника му. Законният крал ще си върне трона и короната, ще прочисти бреговете си от алените кораби и ще пропъди войските на Славен от Планините. Каквото и да направиш тук, ти си победен. Аз победих.

Нощни очи с ръмжене застана до мен.

Лицето на Уил се преобрази. От неговите очи ме погледна Славен. Той не бе трогнат от смъртта на Бърл, както нямаше да се трогне и от тази на Уил. Не усетих скръб, само гняв, че силата му е отслабнала.

— В такъв случай — с гласа на Уил каза той — не ми остава друга цел, освен да те убия, копелдако. — Славен ми се усмихна: усмивка на човек, който знае какво ще покажат заровете още преди да са престанали да се търкалят. За миг изпитах неувереност и страх и още по-здраво укрепих стените си.

— Наистина ли смяташ, че един едноок воин има шанс срещу моя меч и моя вълк, Славен? Или се готвиш да дадеш и неговия живот, както постъпи с останалите от котерията? — Попитах с надеждата да всея раздор между тях.

— Защо не — спокойно рече Славен. — Или си мислиш, че съм толкова глупав, колкото брат ми, та да се задоволя само с една котерия?

Блъсна ме вълна от Умение. Залитнах, после нападнах Уил. Бързо щях да го убия. Славен контролираше неговото Умение. Не го беше грижа какво му причинява това. Усещах, че изсмуква силата му. И докато влагах цялата си воля в атаката си срещу Уил, думите на Славен стигнаха до ума ми. Друга котерия?

Едноок или не, Уил бе бърз. Мечът му сякаш беше част от него. За миг съжалих, че съм се отказал от познатото си старо оръжие. После пропъдих тези мисли и се съсредоточих единствено върху това да пробия отбраната му. Вълкът бързо се плъзна покрай мен и се опита да нападне Славен откъм гърба на Уил.

— Три нови котерии — изхриптя противникът ми, докато отбиваше атаката ми. Парирах удара му и се опитах да избия меча от ръката му, но не успях.

— Млади и силни умели. Които ще изваят свои дракони. — Мощно замахване, чийто полъх усетих. — Дракони на мое разположение, верни само на мен. Дракони, с които ще сваля Искрен в кръв и люспи. — Той се завъртя и насочи меча си към Нощни очи. Вълкът отскочи. Хвърлих се напред, ала оръжието му светкавично посрещна моето. Биеше се с невероятна бързина. Поредното приложение на Умението? Или илюзия?

— После ще прочистят алените кораби. За мен. И ще отворят планинските проходи. Планините ще са мои. Ще стана герой. Тогава никой няма да ми се противопоставя. — Мечът му силно удари моя — разтърсване, което усетих в рамото си. Разтърсиха ме и думите му. В тях отекваха истина и решимост. Пропити с Умение, те се блъснаха в мен със страшната сила на безпомощността. — Аз ще овладея пътя на Умението. Древният град ще стане новата ми столица. Всичките ми умели ще се потопят в магията на реката.