Читать «Придворният убиец - трилогия» онлайн - страница 1095

— Какво е да знаеш толкова много за Умението? — Ненадейно я попита Славея.

— Недей и ти — ядосано заяви Кетъл. — Нищо лично ли няма вече?

— Сред нас ли? Не много — отвърна шутът, ала без да я гледа. Гледаше Кетрикен, чието лице все още бе подуто от плач. Кралицата слагаше в чинии храна за себе си и Искрен. Изтърканите й и лекьосани дрехи, мръсната й коса, напуканата кожа на ръцете й и простата домакинска задача, която изпълняваше за своя съпруг, би трябвало да й придадат вид на обикновена жена. Но аз виждах в нея може би най-силната кралица, която Бъкип беше имал.

Докато поемаше от ръцете й простата дървена паница и лъжица, Искрен леко потрепери и затвори очи за миг, като се бореше с притеглянето на историята на лъжицата. После лицето му се отпусна и кралят сложи първата хапка в устата си. Макар и от отсрещния край на лагера, усетих внезапното разбуждане на глада му. Искрен пресекнало си пое дъх и се нахвърли на вечерята като изгладнял вълк.

Кетъл го наблюдаваше. На лицето й се изписа съчувствие.

— Не. Не ни остана почти нищо лично — тъжно рече тя.

— Колкото по-скоро Искрен се върне в Джаампе, толкова по-скоро ще се оправи — успокоително каза Славея. — Трябва да тръгнем още утре, не смятате ли? Или да му дадем няколко дни храна и почивка, за да възстанови силите си?

— Няма да го връщаме в Джаампе — отвърна Кетъл. — Той е започнал дракон. Не може да го остави. — Старицата ни погледна. — Единственото, което можем да направим за него, е да останем тук и да му помогнем да го довърши.

— Докато алените кораби опожаряват цялото крайбрежие на Шестте херцогства и Фароу напада Планините, ние ще висим тук и ще помагаме на краля да дяла дракон, така ли — сякаш не вярваше на ушите си, попита Славея.

— Да. Ако искаме да спасим Шестте херцогства и Планините, точно така трябва да постъпим. А сега ме извинете. Ще сготвя още месо. Кралят явно няма да се откаже от допълнително.

Оставих празната си чиния.

— Може би трябва да сготвим цялото животно. В това време месото бързо ще се развали — казах неблагоразумно.

През следващия час режех свинята на части, които през нощта да изсушим над огъня. Нощни очи се събуди и ми помогна да се избавя от обрезките, коремът му се изду. Кетрикен и Искрен тихо разговаряха. Опитвах се да не ги зяпам, но въпреки това усещах, че неговият поглед често се насочва към подиума, на който бе приклекнал неговият дракон. Гласът му звучеше колебливо и често съвсем заглъхваше, докато Кетрикен не му зададеше друг въпрос.

Шутът се забавляваше, като докосваше разни неща с омагьосаните си пръсти: паница, нож, ризата си. Посрещаше намръщените погледи на Кетъл с великодушна усмивка.

— Внимавам — веднъж й каза шутът.

— Ти нямаш представа как да внимаваш — възрази старицата. — Няма да усетиш как ще изгубиш пътя си. — Тя със сумтене се изправи и настоя отново да му превърже пръстите. След това двете със Славея отидоха да донесат още дърва. Вълкът с въздишка ги последва.