Читать «Придворният убиец - трилогия» онлайн - страница 1092

— Не съм казала, че са го пратили по негова воля. Не съм казала и че е знаел за намеренията на другите. Това е като играта на камъчета, Фицрицарин. Целта е да спечелиш, не да трупаш камъчета.

34

Момиче върху дракон

В началото на нашата съпротива срещу алените кораби, още преди някой в Шестте херцогства да започне да я нарича „война“, крал Умен и принц Искрен разбраха, че им предстои непосилна задача. Сам човек, колкото и да владееше Умението, не беше способен да отблъсне пиратите от нашите брегове. Крал Умен повика Гален, главния учител, и му нареди да създаде на Искрен котерия, която да му помага. Гален се възпротиви на тази идея, особено след като установи, че един от бъдещите му ученици е незаконороден принц. Главният учител заяви, че нито един от предложените му ученици не е достоен за обучение, но крал Умен настоя и му заповяда да направи от тях каквото може. Когато неохотно отстъпи, Гален създаде котерията, носеща неговото име.

Скоро за принц Искрен стана ясно, че макар и вътрешно единна, котерията изобщо не се сработва добре с него. Ала Гален вече бе умрял, оставяйки Бъкип без свой наследник, който да поеме поста на главен учител. В отчаянието си престолонаследникът потърси други обучени в Умението, които да му се притекат на помощ. Макар в мирните години на царуването на крал Умен да не бяха създавани котерии, Искрен предполагаше, че е възможно да са останали живи умели, обучени за по-стари котерии. Нима членовете на котериите не бяха известни с дълголетието си? Може би щеше да открие някой, който или да му помогне, или да обучи други в Умението.

Но усилията на принц Искрен в тази област не му донесоха нищо. Всички умели, които успя да открие по писмени документи или устни сведения, или бяха умрели, или загадъчно бяха изчезнали. И така принц Искрен остана да води войната си сам.

Преди да успея да настоя Кетъл да обясни отговорите си, от шатрата на Искрен се разнесе вик. Всички скочихме, ала старицата първа стигна дотам. Шутът изскочи, отиде право при ведрото с вода и потопи дясната си ръка в него. Лицето му беше сгърчено от болка или страх, а навярно и от двете. Кетъл го последва, погледна ръката му и поклати глава.

— Предупредих те! Хайде, извади я от водата, няма никаква полза. Нищо няма да ти помогне. Чакай. Помисли. Това всъщност не е болка, само усещане, каквото досега не си изпитвал. Поеми си дъх. Отпусни се. Приеми го. Дишай дълбоко, дишай дълбоко.

Накрая той неохотно извади ръката си от ведрото. Кетъл незабавно го прекатури с крак и зарина с ботуша си мокрото петно с прах и чакъл. Държеше шута за лакътя. Проточих шия, за да мога да го видя. Върховете на първите три пръста на дясната му ръка сребрееха. Той ги погледна и потръпна.

— Няма да се измие — твърдо заяви Кетъл. — Няма да се изтрие. Вече ще го носиш със себе си, затова го приеми. Приеми го.

— Боли ли? — Загрижено попитах аз.

— Не му задавай този въпрос — озъби ми се старицата. — Не му задавай никакви въпроси. Погрижи се за краля, Фицрицарин, и остави шута на мен.