Читать «Придворният убиец - трилогия» онлайн - страница 1091

— Е, как мина ловът — изведнъж попитах аз.

— Както виждаш — тихо отвърна кралицата, посочи гърнето, после небрежно кимна към насеченото на парчета диво прасе. Приближих се, за да му се възхитя. Не беше малко.

— Опасна плячка — отбелязах аз, като се опитвах да говоря по-скоро нехайно, отколкото ужасено, че моята кралица сама се е справила с такова животно.

— Тъкмо такова трябваше да убия — с все същия тих глас каза Кетрикен. Разбрах я.

„Беше много добър лов. Никога не съм имал толкова много месо с толкова малко усилия“ — съобщи ми Нощни очи и нежно потърка глава в крака й. Кралицата подръпна ушите му. Вълкът изскимтя от удоволствие и се притисна към нея.

— Ще го разглезиш — престорено я предупредих аз. — Каза, че никога не бил имал толкова много месо с толкова малко усилия.

— Той е страшно умен. Кълна се, че подгони животното към мен. И е смел. Когато първата ми стрела не го улучи, го държа на разстояние, докато не изстрелям втора. — Говореше така, сякаш не мислеше за нищо друго, освен за това. Кимах. Този разговор напълно ме задоволяваше. Ала тя неочаквано попита: — Какво му е?

Знаех, че няма предвид Нощни очи.

— Не съм сигурен — отвърнах предпазливо. — Бил е подложен на много лишения. Може би достатъчно, за да… отслабят ума му. И…

— Не — категорично ме прекъсна Кетъл. — Изобщо не е така. Макар да признавам, че е уморен. Всеки на негово място щеше да се изтощи. Но…

— Не е възможно да вярваш, че сам е издялал целия дракон!

— Вярвам — уверено отвърна старицата. — Всичко е точно така, както ти го каза. Трябвало е да го направи сам и затова го е направил. — Кетъл бавно поклати глава. — Никога не съм чувала такова нещо. Даже крал Мъдрост е имал помощта на своята котерия или поне на онова, което е останало от нея, докато стигнат дотук.

— Никой не може да издяла такава статуя с меч — упорито — заявих аз. Нейните твърдения бяха абсурдни.

В отговор тя се изправи и се отдалечи в мрака. Когато се върна, хвърли два предмета в краката ми. Единият беше длето. Върхът му се бе сплескал, острието му се беше затъпило. Вторият бе глава от стар железен чук със сравнително нова дървена дръжка.

— Наоколо са пръснати и още. Сигурно ги е открил в града. Или тук — каза старицата.

Зяпах очуканите инструменти и мислех за всички месеци, през които Искрен беше отсъствал. За това ли? За да издяла един каменен дракон?

— Не разбирам — промълвих накрая.

Кетъл заговори бавно, сякаш бях идиот.

— Той е дялал дракона и е влагал в него всичките си спомени. Отчасти затова изглежда толкова непонятен. Но има и още. Мисля, че е убил Карод с помощта на Умението и това ужасно го е обезсилило. — Тя тъжно поклати глава. — Да стигне толкова близо до края и да го победят. Чудя се докъде се простира коварството на котерията на Славен. Дали са пратили един от тях срещу Искрен, знаейки, че ако го убие с Умението, кралят може да се самоунищожи?

— Мисля, че никой от тази котерия няма да се жертва доброволно.

Кетъл горчиво се усмихна.