Читать «Придворният убиец - трилогия» онлайн - страница 1089

— Донесох ви чай — каза старицата.

— Благодаря — отвърнах аз и взех едната чаша, но Искрен само вдигна очи от безспирното си стържене.

Известно време Кетъл стоя, протегнала чашата към него. После заговори, ала не за да му напомни за чая.

— Какво правите? — Внимателно попита тя.

Стърженето внезапно спря. Той я зяпна, после се обърна към мен, сякаш за да види дали и аз съм чул смешния й въпрос. Въпросителното ми изражение като че ли го удиви. Искрен се прокашля.

— Дялам дракон.

— С меча си ли? — В гласа й усетих любопитство, нищо повече.

— Само грубите части — отвърна той. — За по-фината работа използвам ножа си. И после, за най-фината, пръстите и ноктите си. — Искрен бавно огледа огромната статуя. — Ще ми се да кажа, че е почти завършена — колебливо рече кралят. — Но как да го кажа, когато има още толкова много работа? Толкова страшно много работа… и се боя, че ще закъснея. Ако вече не съм закъснял.

— За какво да закъснееш — попитах го също толкова внимателно, колкото и Кетъл.

— Ами… да закъснея да спася народа на Шестте херцогства. — Искрен се втренчи в мен, сякаш съм идиот. — Защо иначе щях да го правя? Защо иначе щях да напусна земята си и своята кралица, за да дойда тук?

Опитах се да разбера какво иска да каже, ала от устата ми неволно се изтръгна нов въпрос.

— Вярваш ли, че сам си издялал целия този дракон?

Той се замисли.

— Не. Не, разбира се. — Но точно когато изпитах облекчение, че не е съвсем луд, Искрен прибави: — Още не е довършен. — Той отново отправи очи към дракона си с онзи нежен и горд поглед, който някога беше запазен за най-хубавите му карти. — Но и това ми отне прекалено много време. Страшно много време.

— Няма ли да изпиете чая си, докато е топъл, милорд — попита Кетъл и му протегна чашата.

Искрен погледна чашата така, сякаш е нещо непознато. После я взе.

— Чай. Почти бях забравил за чая. Не е от самодивско биле, нали? Милостива Еда, как мразех тази горчива отвара!

При тези думи Кетъл едва не потръпна.

— Не, милорд, не е от самодивско биле, гарантирам ви. Направен е от крайпътни билки. Главно коприва и малко мента.

— Чай от коприва. Пролетно време майка ми ми даваше чай от коприва за подсилване. — Той се усмихна. — Ще вложа това в моя дракон. Майчиния ми чай от коприва. — Искрен отпи и сякаш се сепна. — Топъл е… отдавна не съм имал време да сложа в уста нещо топло.

— Откога? — Попита Кетъл.

— Ами… много отдавна. — Той отново отпи. — В потока край каменоломната има риба. Но е достатъчно, че губя време да я ловя, та камо ли да я готвя. Всъщност забравих. Вложил съм толкова много неща в дракона… може би това беше едно от тях.

— И откога не сте спали — продължаваше да настъпва Кетъл.

— Не мога едновременно да работя и да спя — отбеляза Искрен. — А работата трябва да се свърши.

— И ще се свърши — обеща му тя. — Но тази нощ ще спрете, само за мъничко, за да се нахраните. И после да поспите. Виждате ли? Погледнете там долу. Славея ви опъна шатра и вътре има топла мека постеля. И топла вода, за да се изкъпете. И чисти дрехи.