Читать «Придворният убиец - трилогия» онлайн - страница 1056

„Толкова силно я усещаш, че няма да видиш и заек, даже да го настъпиш!“ — скара ми се Нощни очи.

В този момент от храста точно до мен изскочи заек. Втурнах се след него, като се превих надве, за да го последвам по животинската пътека. Той беше много по-бърз от мен, но аз знаех, че най-вероятно ще заобиколи в кръг. Освен това знаех, че вълкът се приближава, за да го пресрещне. Чух Славея да бърза след мен, но нямах време да мисля за нея и не изпусках от поглед животинчето, което заобикаляше дървета и ниски клони. На два пъти едва не го хванах. На втория път обаче заекът попадна право в зъбите на Нощни очи. Вълкът го прикова към земята с предните си лапи, захапа черепа му и рязко завъртя глава, за да счупи врата му.

Тъкмо разпарях корема на плячката ни и изсипвах вътрешностите й, когато Славея ни настигна. Нощни очи с наслада се нахрани, после предложи: „Хайде да потърсим друг“ — и бързо изчезна в нощта.

— Той винаги ли се отказва от месото заради теб — попита Славея.

— Не се отказва от месото. Оставя ме аз да го нося. Знае, че сега е най-подходящото време за лов, и се надява на нова плячка. Ако не успее, знае, че ще му пазя месото и по-късно ще си го поделим. — Завързах заека на колана си и закрачих в мрака. Топлото тяло леко подскачаше и се удряше в бедрото ми.

Славея ме последва и малко по-късно, сякаш в отговор на някаква моя реплика, каза:

— Не смятам осезателната ти връзка с вълка за извращение.

— Аз също. — Нещо в избора й на думи ме раздразни. Продължих по пътеката, напрегнал очи и уши. Наляво чувах тихите стъпки на Нощни очи. Надявах се да не подплаши дивеча към мен.

— И ще престана да говоря за шута в женски род — прибави Славея. — Каквото и да подозирам.

— Чудесно — отвърнах аз. Не забавих ход.

„Наистина се съмнявам, че тази нощ ще си много добър ловец.“

„Не зависеше от мен.“

„Зная.“

— Искаш ли да ти се извиня? — Тихо и напрегнато попита Славея.

— Ами… хм… — заекнах аз и млъкнах, неуверен накъде клони.

— Добре тогава — с ледена решителност заяви певицата. — Извинявам се, лорд Фицрицарин.

Обърнах се към нея.

— Защо го правиш? — Усещах Нощни очи. Той вече преваляше хълма.

— Нейно величество ме помоли да сложа край на дрязгите в групата. Каза, че лорд Фицрицарин бил обременен с много неща, за които не съм можела да зная, и че не заслужавал моето неодобрение — каза Славея.

Зачудих се кога се е случило това, но не посмях да попитам.

— Нямаше нужда — тихо казах аз. Чувствах се странно засрамен, като разглезено дете, което се е цупило, докато другите деца не са отстъпили. Дълбоко си поех дъх, решен просто да говоря откровено и да видя какво ще излезе от това. — Не зная какво те накара да сложиш край на приятелството ни, освен че ти разкрих своето Осезание. Не разбирам и подозренията ти към шута, нито защо това, изглежда, те ядосва. Тази неловкост помежду ни ми тежи. Ще ми се да можехме да сме приятели като преди.

— Значи не ме презираш, така ли? За това, че потвърдих, че признаваш детето на Моли за свое?

Потърсих в себе си тези забравени чувства. Отдавна не бях мислил за това.