Читать «Придворният убиец - трилогия» онлайн - страница 1053

— Ела да видиш, Фиц! Това е студен камък, изсечен толкова майсторски, че изглежда жив. Виж! Има още един с рога на елен и лице на човек! Кетрикен вдигна ръка и посочи трета фигура. Всички оставиха първата скулптура и отидоха да разгледат новата.

Запътих се натам. Краката ми сякаш бяха налети с олово. Вълкът се притисна плътно към мен. Когато се приближих до еднорога, видях паяжините в кухината на едното му копито. Гърдите му не се повдигаха и спускаха от издуването на дробовете му, нито усещах да излъчва телесна топлина. Накрая се насилих да докосна студения камък.

— Статуя е — казах на глас, като че ли за да се принудя да повярвам в онова, което Осезанието ми отхвърляше. Погледнах към Кетъл и Кетрикен, които усмихнато разглеждаха друга фигура — нещо като глиган. Бивните, които стърчаха от муцуната му, бяха дълги колкото висок мъж. Съществото по всичко друго приличаше на дивото прасе, което бе убил Нощни очи, освен по гигантския си ръст и крилете, прилепени от двете му страни.

— Изброих дванайсет такива фигури — съобщи Шутът. — А зад ония дървета попаднах на още една колона като онези, които открихме преди. — Той любопитно докосна кожата на съществото и почти потръпна от студа.

— Не мога да повярвам, че са от безжизнен камък — казах аз.

— И аз. Никога не съм виждал толкова реалистични скулптури — съгласи се шутът.

Не му казах, че не ме е разбрал. Замислих се. Усещах живот, но под ръката ми имаше само студен камък. Тъкмо обратното на случая с претопените — телата им очевидно бяха съвсем живи, и все пак моето Осезание ги възприемаше като студен камък. Потърсих някаква връзка, ала открих само странното сравнение.

Спътниците ми се бяха пръснали из гората, вървяха от статуя на статуя и радостно си викаха, когато откриваха нови фигури под покривалото на пълзящия бръшлян или потънали под нападали листа. Бавно ги следвах. Струваше ми се, че това е крайната точка, обозначена на картата. Почти бях сигурен, ако древният картограф не беше сбъркал мащаба. И все пак защо? Какво толкова важно имаше в тези скулптури? Незабавно бях видял значението на града — той можеше да е бил първото местообиталище на Праотците. Но това тук?

Забързах след Кетрикен. Намерих я до един крилат бик. Той спеше с подгънати под себе си крака, отпуснал тежката си муцуна. Във всяко отношение бе абсолютно копие на бик, от широките рога до кичура косми на края на опашката. Раздвоените му копита бяха заровени в горската пръст, но не се съмнявах в съществуването им. Също като другите, и той имаше криле, свити върху широкия му черен гръб.