Читать «Придворният убиец - трилогия» онлайн - страница 1052

След дълго взиране в него се спогледахме. Кетрикен повдигна вежди, но аз само свих рамене. Нямах представа каква опасност може да представлява драконът. Бавно и безшумно изтеглих меча си. Изведнъж той ми се стори невероятно глупаво оръжие. Все едно да се изправиш срещу мечка с нож за хранене. Не зная колко време останахме така. Стори ми се безкрайно. Мускулите ми започнаха да се схващат от напрягане да не мърдам. Джепите нетърпеливо пристъпваха от крак на крак, но не нарушаваха колоната, тъй като Кетрикен държеше на място водещото животно. Накрая кралицата даде безмълвен знак и внимателно поведе групата ни напред.

Когато изгубих от поглед спящото чудовище, започнах да дишам малко по-спокойно. Последва неизбежната реакция.

Ръката ме заболя от стискането на меча и почувствах мускулите си като гумени. Отметнах мократа си от пот коса от лицето си. Обърнах се облекчено да погледна шута, но видях, че той с невярващи очи се взира някъде зад мен. Припряно се завъртях. Всички отново спряхме и зяпнахме втори спящ дракон.

Той лежеше в дълбоката сянка на вечнозелените дървета и също като първия дълбоко се беше заровил в мъх и шума. Ала приликата свършваше дотук. Дългата му змийска опашка бе увита около него като гирлянд и гладката му люспеста кожа лъщеше с плътен меднокафяв оттенък. Видях криле, плътно прилепени към тънкото му тяло. Дългата му шия беше проточена над гърба му като на спяща гъска и главата му също имаше птича форма чак до ястребовия клюн. От челото на съществото стърчеше спираловидно извит рог със зловещо остър връх. Четирите му свити под него крайници повече ми напомняха за кошута, отколкото за гущер. Струваше ми се неправилно да наричам и двете създания „дракони“, ала не знаех друга дума за такива като тях.

Отново стояхме и безмълвно се взирахме. Джепите неспокойно пристъпваха от крак на крак.

— Мисля, че това не са живи същества — изведнъж заяви Кетрикен. — Според мен са издялани от камък.

Осезанието ми подсказваше друго.

— Живи са — шепнешком я предупредих аз. Понечих да се пресегна към едното, но Нощни очи едва не изпадна в паника. Отдръпнах ума си. — Спят много дълбоко. Нещо като зимен сън. Но съм сигурен, че са живи.

Докато двамата с Кетрикен разговаряхме, Кетъл отиде да провери. Видях, че кралицата се ококорва, и се обърнах към дракона, като си мислех, че се събужда. Видях Кетъл да поставя съсухрената си ръка върху челото на създанието. Дланта й като че ли трепереше, но тя някак тъжно се усмихна и погали спираловидния рог.

— Толкова е красив — замислено рече старицата. — Толкова изкусно е направен.

После погледна към нас.

— Вижте как това миналогодишно растение се е увило около върха на опашката му. И колко дълбоко е заровен в листа, нападали от много години. От страшно много години. И все пак и най-малката люспица лъщи, толкова съвършено е създаден!

Славея и Кетрикен нададоха възхитени възклицания и скоро приклекнаха до скулптурата, като насочваха вниманието си към различни изящни детайли. Възхищаваха се на люспите на всяко крило, на грациозните спирали на опашката и на всички други чудеса на творбата. Ала докато те сочеха и жадно докосваха дракона, ние с вълка стояхме на разстояние. Козината на гърба на Нощни очи бе настръхнала. Той не ръмжеше, но надаваше толкова високо скимтене, че звучеше почти като свирка. След малко забелязах, че шутът не се е присъединил към другите. Обърнах се и видях, че наблюдава дракона отдалеч. Имаше вид на скъперник, който гледа купчина жълтици, каквато дори не е сънувал. Дори бледите му бузи сякаш бяха поруменели.