Читать «Придворният убиец - трилогия» онлайн - страница 1046

Вълкът бързо ни поведе по залесените склонове. В дъбовата гора имаше широки поляни. Забелязах следи от глигани, но за щастие не срещнахме нито един. Скоро вълкът уби два заека, които благосклонно ми позволи да нося. Докато се връщахме към лагера, стигнахме до поток. Водата беше ледена и сладка и единият бряг гъсто бе обрасъл с мокриш. С шута заопипвахме в подмолите за риба, докато ръцете ни не замръзнаха. Когато измъквах от водата последната риба, размахващата й се опашка плесна възторжения вълк. Той отстъпи назад и обидено изръмжа. Шутът закачливо загреба шепа вода и го напръска. Нощни очи скочи, широко раззинал челюсти. След секунди и тримата водехме битка, но аз бях единственият, който се пльосна в потока, след като Нощни очи се хвърли върху мен. Шутът и вълкът се заливаха в смях, докато се измъквах навън, мокър и вледенен. Присъединих се към тях. Не си спомнях кога за последен път съм се смял с глас на нещо толкова простичко. Прибрахме се в лагера късно, но с прясно месо и риба.

Пред шатрата гореше слаб огън. Кетъл и Славея вече бяха направили овесена каша, но старицата предложи да сготви прясната храна. Славея ме зяпаше, така че попитах:

— Какво има?

— Как се намокри?

— О, паднах в потока, докато ловяхме риба. Нощни очи ме бутна. — Сръгах го с коляно. Той престорено се опита да захапе крака ми.

— И шутът ли падна?

— Пръскахме се с вода — признах аз. Усмихнах й се, но тя не ми отговори, а презрително изсумтя. Свих рамене и влязох в шатрата. Кетрикен вдигна поглед от картата, но не каза нищо. Затършувах в раницата си и извадих сухи, макар и не чисти дрехи. Тя седеше с гръб към мен и аз бързо се преоблякох. Бяхме свикнали да не обръщаме внимание на такива неща.

— Фицрицарин — ненадейно ме повика тя с глас, който настояваше за вниманието ми.

Навлякох си ризата и я закопчах.

— Да? — Приближих се и приклекнах до нея, като си мислех, че иска да се посъветва за пътя. Кралицата обаче отпусна картата и се обърна към мен. Сините й очи срещнаха моите.

— Ние сме малка група и всички зависим един от друг — рязко заяви Кетрикен. — Всички конфликти помежду ни само помагат на нашите врагове.

Зачаках, ала тя не продължи.

— Не разбирам защо го казваш — отвърнах смирено.

Тя въздъхна и поклати глава.

— Точно както се опасявах. И може би изобщо не биваше да го казвам. Славея се измъчва заради вниманието ти към шута.

Онемях. Кетрикен ме прониза с поглед, после се извърна.

— Славея е убедена, че шутът е жена и че тази вечер си имал среща с нея. И е огорчена, че толкова презрително си я отблъснал.

Отново си възвърнах дар слово.

— Ваше величество, аз не презирам госпожа Славея. — Яростта ми ме караше да се държа официално. — Всъщност тя избягваше компанията ми и се държеше на разстояние, откакто узна, че съм осезател и съм обвързан с вълка. Тъй като уважавам нейните желания, аз не й налагах приятелството си. Що се отнася до твърденията й за шута, вие естествено трябва да ги намирате също толкова смешни, колкото и аз.