Читать «Придворният убиец - трилогия» онлайн - страница 1044

За миг кръгът около стълба се оживи от хора. Видението започна и свърши. Единствено благодарение на черния камък хората се смееха и жестикулираха. Младо момиче с венец от зелени лозови клонки вървеше през навалицата и очевидно търсеше някого. Кълна се, че ме видя и ми намигна. Стори ми се, че чух да ме викат, и се обърнах. На един подиум стоеше фигура в дълга златотъкана дреха. Жена. Носеше позлатена дървена корона, украсена с изкусно резбовани и боядисани петльови глави и опашки. Скиптърът й представляваше просто перушина за обиране на прах, ала тя царствено го размахваше, докато издаваше някаква заповед. В кръга около мен хората изреваха от смях. Можех само да зяпам ледено бялата й кожа и безцветните й очи. Тя гледаше право към мен.

Славея ме зашлеви и главата ми отскочи от удара й. Погледнах я смаяно. Усетих вкус на кръв от мястото, където зъбът ми се беше забил в бузата. Тя отново замахна и тогава разбрах, че не ме е зашлевила. Побързах да отстъпя и когато юмрукът й прелетя покрай мен, я хванах за китката.

— Спри — гневно извиках аз.

— Ти спри! — Задъхано отвърна певицата. — И накарай и нея да престане! — Тя сърдито посочи към шута, който все още стоеше на камъка си, замръзнал в изкусно подражание на статуя. Нито дишаше, нито мигаше. Но пред погледа ми бавно се наклони и започна да пада.

Очаквах да направи кълбо напред и да скочи на крака, както често забавляваше публиката в двора на крал Умен. Вместо това шутът се просна на тревата и остана да лежи неподвижно.

Вцепених се, после се втурнах към него. Хванах го под мишниците и го измъкнах от черния кръг. Някакъв инстинкт ме накара да го отнеса на сянка и да го облегна на дънера на един дъб.

— Донеси вода — изръмжах на Славея. Тя мигом престана да се мръщи, изтича при джепите и се върна с един мях.

Притиснах пръсти към шията му — имаше пулс. Но клепачите му бяха притворени и лежеше като замаян. Потупах го по бузата. После извадих запушалката на меха и полях лицето му. Известно време нямаше никаква реакция, но накрая шутът ахна, изплю вода и рязко се надигна. Очите му бяха празни. Погледът му срещна моя и той безумно се ухили.

— Какви хора! Какъв ден! Беше представянето на дракона на Риълдър и той ми беше обещал, че ще ме вземе да полетя…

Шутът свъси вежди и смутено се огледа. — Избледнява като сън и оставя след себе си само сянка…

Дойдоха Кетрикен и Кетъл и Славея набързо им разказа какво се е случило, докато аз помагах на шута да пийне вода. Когато певицата свърши, Кетрикен се намръщи.

— Белия пророк и Катализатора — отвратено извика Кетъл. — По-добре ги наричайте Шута и Идиота! Той няма никакъв опит! Как ще се пази от котерията?

— Знаеш ли какво стана — прекъснах я.

— Аз… ами, не, разбира се. Но се досещам. Камъкът, върху който се е покатерил той, трябва да е бил камък на Умението, също като пътя и стълбовете. И този път някак си е хванал и двама ви със силата си.

— Знаеше ли, че е възможно? — Не я изчаках да отговори. — Защо не ни предупреди?