Читать «Придворният убиец - трилогия» онлайн - страница 1047

— Трябва ли — тихо ме попита Кетрикен. — Мога да кажа само, че той не е мъж като другите.

— Не мога да не се съглася с вас. Не съм виждал друг като него.

— Не можеш ли да проявяваш известна любезност към нея, Фицрицарин? — Изведнъж избухна кралицата. — Не те моля да я ухажваш, а само да не я караш да се измъчва от ревност.

Стиснах устни и овладях чувствата си, за да отговоря учтиво.

— Както винаги, милейди, аз ще й предложа своето приятелство. Напоследък тя не проявява признаци, че го желае. Но що се отнася до това, аз не презирам нито нея, нито никоя друга жена. Сърцето ми отдавна принадлежи на друга. Все едно да се каже, че вие ме презирате, защото сърцето ви принадлежи на милорд Искрен.

Кетрикен ме стрелна със странно сепнат поглед. За миг като че ли се смути. После сведе поглед към картата, която все още държеше.

— Точно както се боях. Само още повече влоших положението. Ужасно съм уморена, Фиц. Сърцето ми се къса от отчаяние. Мрачното настроение на Славея е като пясък, който драска разранената ми плът. Просто се опитах да оправя нещата между вас. Извинявай, ако съм се натрапила. Но ти си красив младеж и не за последен път ще имаш такива проблеми.

— Красив ли — едновременно скептично и горчиво се засмях аз. — С това обезобразено лице и измъчено тяло? Най-страшният ми кошмар е, че когато ме види, Моли ужасено ще се извърне от мен. Красив! — Завъртях глава. Гърлото ми изведнъж се бе свило и не можех да продължа. Не че толкова скърбях за предишния си вид, колкото се боях, че Моли някой ден трябва да види белезите ми.

— Фиц — тихо каза Кетрикен. С глас на приятелка, не на кралица. — Казвам ти го като жена. Въпреки белезите си ти съвсем не си такова чудовище, за каквото, изглежда, се смяташ. Все още си красив младеж и това няма нищо общо с лицето ти. И ако сърцето ми не принадлежеше на Искрен, нямаше презрително да те отблъсна. — Тя протегна ръка и прокара студените си пръсти по стария белег на бузата ми, сякаш с докосването си можеше да го изличи. Сърцето ми се разтуптя в гърдите — ехо на Искреновата любов към нея, усилено от благодарността ми за думите й.

— Вие напълно заслужавате любовта на краля, милейди — казах й.

— О, не ме гледай с неговите очи — мрачно отвърна Кетрикен, рязко се изправи, притисна картата към гърдите си като щит и излезе от шатрата.

30

Каменният парк

Замъкът, Димити, съвсем малко имение на бъкското крайбрежие, падна точно преди Славен да се короняса за крал на Шестте херцогства. По онова страшно време бяха разрушени много села и никой не броеше загиналите. Малките замъци като Димити често ставаха мишена на алените кораби. Тяхната стратегия беше да нападат селцата и по-малките имения, за да отслабват цялостната отбранителна линия. Лорд Бронз, на когото бе поверен Димити, беше старец, но въпреки това поведе хората си в защита на малкия си замък. За нещастие тежките данъци, наложени за отбраната на цялото крайбрежие, бяха изчерпали средствата му и крепостните стени не бяха в добро състояние. Лорд Бронз падна сред първите жертви. Пиратите с лекота превзеха замъка и с огън и меч го разрушиха.