Читать «През лицето на света» онлайн - страница 7

Светът на Северните покрайнини бе управляван от времето. Близо до брега, студени северни хали и топли южни ветрове се бореха през цялата зима; валеше обилен сняг, който обаче се топеше бързо. Жителите на крайбрежните градове като Лулеа и Вапнатак живееха в средищен свят на мек бял сняг и подгизнала киша. По-навътре в сушата, по Склоновете, където южните ветрове не достигаха, само четири месеца деляха пролетта от първия есенен сняг. Макар там да падаше същото количество сняг, студът не му позволяваше да се стопи, така че преспите се трупаха чак до пролетното топене. Хората от северните части на Фирейнс можеха да бъдат разграничени по прекарваните от тях зими: малцината свирепи и закалени вътрешняци презираха „по-меките“, по-малко склонни към приключения брегаджии. Зимата определяше голяма част от живота на всички жители на северен Фирейнс, ала северняците се бяха научили да я разбират. И когато пет дни хубаво време бяха последвани от хапещ северен вятър и селото осъмнеше в дълбок снежен килим, никой не се чувстваше изненадан. Започваха да се редят дни на суграшица, слани, мъгла и смразяващи температури. Тази година поне бяха приключили с прибирането на реколтата.

Но един селянин не стана свидетел на това нападение, тази зимна прелюдия. Ледновихрената треска рядко се оказваше сериозна, заболелите от нея обикновено прекарваха два дни с настинка, възпалени гърди и главоболие. Ала Лийт не оздравяваше. Кашлицата отшумя след три дни, температурата спадна, но той все така не напускаше леглото. Изглежда не чуваше честото изразяване на притеснение от страна на майката и със задълбочаването на отпадналостта си, все по-рядко и по-рядко отговаряше. През повечето време лежеше тихо пред огъня със затворени очи. Селският хауфут организира среща за Средозимника, но не получи дори отговор от младежа.

— Не е естествено! — изпуфтя набитият вожд, опирайки се на тоягата си, неотдавна придобит навик. — Трябва да е навън, да ти помага да спретнеш къщата за зимата, не да се излежава в леглото си. Изглежда тази година се задава дълга и тежка зима. Ако знаех, щях да изпратя някой от младежите да ти помогне.

— Благодаря ти, хауфуте — отвърна внимателно жената. В Северните покрайнини, избраният селски старейшина винаги бе наричан хауфут, по причини отдавна забравени; собственото му име рядко биваше употребявано. — Ако трябва да съм честна, Лийт се промени, откакто баща му замина. Убедена съм, че ще се оправи, щом Манум се върне.

Хауфутът се намръщи.

— Но кога ще стане това? Чака те работа, преди да настъпи същинската зима. Момчето ти няма да може да се излежава така, когато снегът натежи на непоправения ти покрив. И Кърр дойде да ме види вчера. Каза, че Манум му дължал няколко дни във фермата — забравих колко точно — и ме попита дали Лийт можел да го замести.

Тя се вторачи в него с леден поглед, усещайки познатият гняв да се разпалва в нея.