Читать «През лицето на света» онлайн - страница 5

Всички бяха щастливи, Лийт знаеше това. Толкова щастливи. Само дето той не се чувстваше такъв.

— Не знаех, че горнякът ще излезе днес — каза инатливо Лийт. — Ако знаех, нямаше да остана навън.

Брат му отново не каза нищо. Чувствайки се разгневен, наранен и виновен заради нерационалното възмущение, което винаги го обхващаше при опитите да обсъжда неща с Хал, Лийт се извърна и се зави презглава. Студената му храна тупна на пода.

— Лека нощ, Лийт — дочу се добросъвестният глас на брат му.

Лийт прекара неспокойна нощ. Тялото му изпитваше горещина и студ едновременно, краката и гърбът го боляха. През по-голямата част от нощта лежа неподвижно в очакване на утрото, опитвайки се да мисли за предстоящите снегове, изследванията, които щеше да направи, Средозимника и Пиесата, която щеше да се играе. За всичко друго, но не и за Стела. За всичко друго, но не и за болезнено срамното нещо, което бе извършил. О, Най-възвишени, защо го сторих? Моля те, нека сега заспя и на сутринта всичко това да не се е случвало. Най-накрая с приближаването на зората потъна в дрямка.

На сутринта Хал се събуди и видя брат си да се мята трескаво. Облече се бързо, сетне тихо отиде в кухнята. Майка му понечи да го поздрави, но той я прекъсна.

— Лийт не се чувства добре. Лека ледновихрена треска, струва ми се.

— Ох — тя въздъхна. — Какво, за бога, е правило това дете снощи? Знае какво може да причини есенният вятър.

— Не искаше да спре да чака Стела. Имаме ли някакви зимзелени листа в шкафа?

— Не, нито ти ще излизаш да береш днес. През по-голямата част от нощта валя. Имаме брезова кора, но е малко изветряла. Ето, наглеждай палачинките, докато аз видя какво може да се намери в гората.

— Трябва да има малко близо до голямата ела, която падна миналата пролет — Хал коленичи до огнището на изкривеното си коляно и изтегли димящо дърво от огъня. — Един лек снеговалеж не би трябвало да ги е покрил.

Майка му си облече поръбено с кожа мушамено палто, кожени ботуши и вълнени ръкавици. Усмихна се на Хал, докато покриваше бляскавата си черна коса с качулката.

— Всяка година някой в селото заболява от ледновихрена треска и се обръща към теб за помощ. Сега поне пациентът не трябва да ходи далеч.