Читать «През лицето на света» онлайн - страница 6

Тя отвори яката дървена врата и погледна навън в утрото. Ясно, свежо и ободрително, то обви студените си ръце около нея в позната прегръдка. Жената се обърна и погледна привързано по-големия си син.

— Старият враг е дошъл рано тази година — каза тъжно тя, сетне пристъпи сред студения въздух и затвори вратата след себе си.

Когато се завърна, завари лежащия Лийт да трака със зъби, увит с одеяло пред наръчкан огън, да отпива гъст бульон. Хал бе приготвил още супа, която къкреше на огъня и ароматът се пропиваше във въздуха на малката дървена къща. Сакатият младеж правеше още палачинки в тигана, но ги остави при завръщането на майка им, която се отръскваше и удряше крака от студа.

— Намери ли много листа? — запита през рамо Хал, докато добавяше още вода да се вари.

— Достатъчно. Нямаше кой знае колко. Много ли ще ти трябват тази зима?

— Да, но няма смисъл да ги събираме сега. Зимата може да се окаже дълга и в такъв случай ще е по-добре да са в земята, вместо да стоят в шкафа. Идвам, Лийт — провикна се и отля от бульона в купа.

— Аз ще му го занеса.

Дребната, но силна жена срита ботушите си и тихо пристъпи сред дебелите килими, покрили гладкия дървен под. Синът й се раздвижи и протегна слаба ръка, докато тя коленичеше и му подаваше димящата купа, клатейки глава.

— Мъже — подигра се добронамерено, прикривайки тревогата си при вида на прекалено блесналите очи и трескавото чело. — Толкова са силни. Малко студ и вече си мислят, че умират.

— Не е само ледновихрената треска — тихо й обясни Хал, когато пациентът не можеше да ги чуе. — Вчера бе наранен. Чувства се разочарован. Но най-много страда за баща си.

— Като всички ни — жената се извърна.

— Не мисля, че иска да оздравее. Някой трябва да прекарва време с него, но той не иска да се занимава непрестанно със сакат брат. Приятелите му изглежда все се занимават с други неща: преследват момичета, прекарват следобедите си край езерото, гмуркат се от скалата, крият се в горите — знаеш местата, където отиват. Лийт вече не се чувства на място сред тях и си играе с по-младите момчета, за което му се подиграват. И когато покани Стела да отидат до езерото…

— Дъщерята на Пел и Херца?

Хал кимна.

— В момента тя е популярната. Всички момчета искат да бъдат видени в компанията й. Подиграваха се на Лийт, когато разбраха, че я е поканил на среща. Ще му се подиграват още повече, защото тя не дойде.

— На колко години е тя?

— Петнадесет, шестнадесет… някъде там. Май шестнадесет.

Индретт въздъхна. Защо младите усложняваха толкова нещата? Как така тези щастливци съумяват да се направят тъй нещастни? Припомни си собствената младост…

— Лийт е в лошо настроение, откакто баща му тръгна — каза Хал. Сви устни замислено и отново се обърна към тигана.

Майка му седна в любимия си стол с висока облегалка, заровила лице в шепи. Не само Лийт, помисли си тя. Колко още? И дали изобщо?

Следващият ден настъпи ясен и свеж, с ярък и приятен следобед. Никой в селото не се остави да бъде заблуден от големия им враг — той винаги ги изкушаваше с лъжливи надежди, сякаш се надяваше да ги убеди, че пролетта току ще настъпи. Макар уловката му да бе очевидна, имаше и такива, на които им се щеше да можеха да се доверят на хубавото време, предложено им от меките есенни дни.