Читать «През лицето на света» онлайн - страница 8

— Вече дадох съгласието си, Индретт — каза той с набраздено чело и умоляващ поглед в разтревожените си очи. — Моля те, не се забърквай в неприятности със стария Кърр. Знаеш колко ни е нужен за Средозимника. Без овнешкото му не би имало Средозимник. Моля те, пусни Лийт да поработи при него тази седмица. Заради всички ни.

Индретт кимна колебливо. Бе отминало времето на острите думи. Не се притесняваше за Кърр, старият човек беше безобиден, макар и груб. Всъщност дори й допадаше сопнатият му маниер. Предпочиташе го пред любезната надменност, с която всеки ден се сблъскваше на пазара. Но селският хауфут би могъл да предизвика големи неприятности на Лийт, ако пожелаеше. Може би хауфутът бе прав. Може би тя беше прекалено отстъпчива с момчето. Ако само Манум си беше у дома.

— Ще бъде там — отговори безизразно тя.

— Добре, добре. Сега за Средозимника. Съветът реши, че тази година ще имаме нови маски. Ще бъдеш ли тъй добра да изработиш Снежната и Цветната? Винаги се справяш отлично.

— Ами Сумарът? — Индретт винаги ги наричаше със съответните им имена: Снаер и Фалла, а не Снежна и Цветна. Сумар, а не Слънчева. Помисли си, че е странно жена от цивилизования свят да държи на традиции, за които суровите северняци изглежда бяха забравили. Но тя не си позволи да коментира, защото не искаше да настройва срещу себе си старейшината.

— Херца се е заела с изработката на Слънчевата маска. Помислихме си, че в отсъствието на Манум не би имала достатъчно време…

— Естествено, че ще се заема — бързият отговор на Индретт прекрати неловките му терзания.

— Отлично, отлично! — засия едрият мъж. — И с нетърпение очакваме появата на медните ти сладкиши. Миналата година ги разграбиха толкова бързо, че не сварих да опитам дори един.

Напук на себе си, Индретт се усмихна. Лакомията на хауфута на Лулеа бе знаменита. Другите села можеха да се похвалят с най-бързия бегач, най-силната жена или най-ловкия дървосекач. Тези претенции биваха подлагани на изпитание, когато селата се събираха край Вапнатак за Средолетника. Но Лулеа се гордееше с кулинарния капацитет на своя хауфут, нещо, което досега не бе срещало предизвикателства. Ако не другаде, поне на масата хауфутът бе истински лидер.

— Да беше казал — отвърна тържествено тя. — Мога да ти изпека още тази седмица… всъщност утре Хал ще ти донесе една кошница.

Хауфутът потри ръце, сетне се намръщи.

— Мерин ме сложи на диета снощи — промърмори замислено. Помисли за миг, сетне лицето му просветна. — Тя обожава твоите печива. Може би ще отложим диетата за другата седмица. Да, това е отговорът! — Той беше много доволен от себе си. — Тя ми разказваше за тези сладкиши. Хрупкава пшеница. Меден пълнеж. Утре, казваш?

— Ще са там — отвърна със смях Индретт. — Върви си, преди да съм изчерпала провизиите си от обещания.

— Ще платя за сладкишите — започна да протестира хауфутът.

— Глупости.

Мъжагата се изсмя тежко. Сетне кръглото му лице стана по-сериозно и той повдигна колана около огромното си благоутробие: ясен признак за нервността му.