Читать «През лицето на света» онлайн - страница 4

— И защо да чакам? По времето, когато тя най-сетне благоволи да ме забележи, ще съм твърде стар или някой като Друин ще ме е изпреварил. Тя не проявява интерес и никога няма да проявява. Твърде съм млад и не съм достатъчно умен за нея — извърна глава, за да не гледа Хал.

— Не си достатъчно умен? Лийт, засенчваш всички останали. В името на Най-възвишения, не обръщай внимание на бръщолевенето им. Ти си умен, ти си интелигентен; просто гледаш да не избързваш, защото се страхуваш да не направиш грешка. В това няма нищо лошо.

— Не зная… — Лийт обичаше да чува подобни неща от Хал. Полежа за миг, чудейки се как да накара брат си да го каже отново, но Хал първи наруши мълчанието.

— Цял следобед ли стоя под дървото?

— Да. Умен съм, нали?

Хал замълча.

— Помолих я да се срещнем в два часа, така че почаках малко и сетне се прибрах. Какво имаше за вечеря?

— Печено в чест на първия зимен ден. Ето — каза Хал, докато се протягаше непохватно и опипваше под кревата със здравата си ръка, — запазих ти малко.

Подаде на брат си покрита с кърпа чиния.

— Защо майка трябва да се ядосва толкова? Знае, че ще съм добре. Никога не се притеснява за теб, дори когато нощуваш извън дома.

Хал сви устни, но не каза нищо. Лийт знаеше, че думите му са несправедливи. Хал никога не бе имал нужда от наглеждане, дори и като малко дете. Едно ранно утро преди близо седемнадесет години, родителите на Лийт бяха открили невръстно момче да си играе весело в полузаледена локва край селото, дете, което не можеше да каже откъде е дошло или кои са родителите му. На не повече от две зими, със силно изкривена и деформирана дясна половина на тялото, очевидно нежелано, захвърлено, изоставено. Младата двойка бе взела оплесканото с кал сираче и го бе приютила в дома си, където то скоро стана копняното от тях дете, момчето, от което се нуждаеха, синът, който ги задържа заедно. От този момент дребните караници и битови спорове, зачерняли дома на Манум и Индретт вече нямаха значение, а година по-късно яловата дотогава жена доби свое собствено отроче.

Още от деня на откриването на Хал бе станало ясно, че той е необикновено дете. Макар два от крайниците му да бяха сакати, той бе винаги оживен, никога не се прикриваше в някакво убежище на самосъжаление, а бе непрестанно на крак, играейки си, разхождайки се, обикаляйки из горите. Дете на феи, елфическо дете, неприличащо на другите родени сред грубите, сурови северни земи. Правеше каквото си иска и отиваше където си пожелае, необременен от поставяните на другите деца ограничения, които бяха приковани към селото с веригите на работата през лятото и тези на безопасността през зимата. Сакатият Хал бе винаги добре дошъл под всеки сламен покрив в селото, нещо като безмълвно споразумение му позволяваше необезпокояван да обикаля из заградените ферми на долината, без да иска разрешение. Макар да прекарваше много часове в усамотение, по никакъв начин не беше безразличен или неискрен към чувствата на осиновителката си. Изглеждаше толкова крехък и все пак нищо не му липсваше, нямаше крещящи за задоволяване нужди. Родителите му имаха късмет, че в характера на Хал имаше малко място за самосъжаление, което ги улесняваше да го обичат неегоистично, без да очакват обич в замяна. Лийт, собственото им дете, се отличаваше толкова много от Хал. Като бебе непрекъснато плачеше, като малък беше непрекъснато изискващ внимание егоцентрик; за известно време родителите му си бяха въобразили, че нещо не е наред с него. Отне им време да осъзнаят, че Лийт е нормално момче и че има нещо твърде неопределимо, което не беше наред с Хал.