Читать «През лицето на света» онлайн - страница 3

Щеше да им покаже.

Острият горняк сякаш довяваше не само дъжд, но и мрачина. Разнесоха се звуци на затварящи се врати и залостващи се резета. Лампи протегнаха бледи пръсти към дъба, сочейки обвинително към треперещата фигура под него. Някъде зад гърба му долетя гласът на жена, мъмреща лаещо куче. Над умореното село вятърът разгони облаците, разкривайки стоманеносиво небе, потъмняващо с падането на нощта. Момчето обви ръце около себе си и пристъпи от крак на крак, за да се стопли, докато гледаше звездите. По това време всички щяха да знаят, че тя не е дошла. Вероятно им казваше това с тихия си глас. Сигурно всички гледаха дъба от прозорците си, говорейки, сочейки, смеейки се. Дори можеше да си го представи! Грубоватият присмех на Друин, примесен с неприлични думи. Чуруликащите подигравки на Хермеса, подсмихването на Лони и красноречивото мълчание на Стела.

Стела! Тя бе достижима, колкото весело проблясващите звезди.

Вятърът утихна и за няколко секунди момчето успя да чуе познат глас, викащ името му. Сетне леден северен дъх отвя гласа. Въздъхвайки, той отлепи гръб от грубоватия дънер и колебливо закрачи през подгизналата земя към фигурата на брат си, който държеше фенер.

— Значи не е дошла.

— Не ми се говори за това — гласът на момчето бе пропит със срам и смущение.

— Само защото не е дошла, не означава, че те мрази.

— Казах, че не ми се говори за това!

Брат му не обърна внимание на хапливия тон:

— Би се срещнала с теб, но се страхува от клюките на другите момичета.

— Никога не би дошла. Мисли ме за слабак, пролетна клонка сред зимна виелица. Всички си мислят това. Е, не ми пука — взря се в по-големия си брат. — Ще им кажа, че я поканих да се разхождаме край езерото. Няма да ми рекат нищо, но всички ще говорят за това, особено Друин. Знаеш, че той никога не ме оставя на мира. Да поканя Стела на разходка бе най-глупавото нещо, което някога съм правил.

По лицето на брат му пробяга смръщване. Леко се намести в леглото си.

— Стела не те мисли за слабак, Лийт. Просто се страхува от приказките. Ще й отнеме известно време да преодолее този си страх.

— А междувременно?

— Междувременно бъди търпелив. Стела е много затворена. Не допуска лесно до себе си. Освен това в момента е под огромно напрежение. Трябва да бъдеш търпелив, ако искаш да ти довери дружбата си.

Добрият стар Хал. Той никога не го критикуваше, не му казваше да забрави за нея, никога не му казваше да порасне — както майка им непрекъснато правеше. Лийт въздъхна. Да бъде търпелив? Тогава вече щеше да бъде прекалено късно, друг вече ще бъде обвързан с нея. Какъв бе смисълът? Тя бе предназначена за друг, така че защо изобщо да се разочарова? Винаги щеше да има някой по-възрастен, по-силен; той винаги щеше да бъде на второ място, бебето, което никой не взема на сериозно.