Читать «През лицето на света» онлайн - страница 38

Гласът знаеше всичко за мисията ми. Знаеше името на краля и страната ми. Подигравателно ми съобщи, че непобедима армия се подготвя да заличи Фалта от лицето на света. Разкри пред мен обширен план, такъв, в който отсъстваха пропуски. В този план мощта на черната магия и силата на хората бяха украсени с измяна и предателство. Име след име произнасяше той, имена на мъже и жени на могъщи постове, готови да предадат Фалта в брудуонски ръце. Въздухът бе напоен със смях, със злорадство. Бе ми предложено място в този план — ако дадях кръвна клетва да търся „Десницата“. Гласът винаги се връщаше към това. Какво съм знаел за Десницата? Отново и отново разпитваше, като че можех да скрия нещо от него. Накрая се отказа, отвратен. Моментът, в който ме освободи, бе най-сладкият миг в живота ми.

Бях изведен от стаята и отведен обратно в стаята за мъчения. Тогава… не си спомням. Не си спомням. Чернота, болка, заплахи, подигравки — после дойдох на себе си в друга стая, където надвесен над мен мъж се грижеше за раните ми.

Тук Манум прекъсна разказа си, отметна плаща и разкопча туниката си. Извърна се и семейството му можа да види куп гневни белези по гърба му. Индретт извика, а Хал проплака тихо. Умът на Лийт бе застинал като в стазис и той не можа да реагира.

Търговецът придърпа обратно наметката си.

— Белезите все още ме наболяват; не мога да спя по гръб. Извадих късмет, защото избягах преди запознанството си с много от инструментите, които бяха подготвили за мен.

Случайно, брудуонски Търговец, с когото се бях сприятелил по-рано по време на пътуването си, бе имал работа на Андратан. По-късно той ми каза, че ухажвал дъщерята на временно назначен на острова войник. На път за тайна среща с любимата, попаднал на килията ми. Така и не ми каза как е успял да получи достъп до охраняваната тъмница, но подозирам, че любимата му е работела като прислужница някъде из централната кула. По какъвто и начин да се бе озовал вътре, каза, че ме видял да лежа неподвижно на каменния под в празна стая. Незабавно забравил любимата си и се заел да се грижи за раните ми.

Мина много време, преди да мога да се изправям без чужда помощ, но Търговецът никога не се отделяше от мен — с изключение на моментите, когато отиваше да ми донесе хляб и овесена каша. Щом можех отново да ходя, той ме отведе в друга стая, подобна на първата, само че подът тук бе покрит със слама. Никой освен Ванио, моят комерчески приятел, не влизаше в стаята. Тялото ми се възстанови бързо, но трябваше да изминат дни, преди умът ми отново да се избистри и да мога да водя нормален разговор.

Оказа се, че моят приятел е в съзаклятие с някои от пазачите, защото ми каза, че смъртта ми била докладвана на Господарите, както ги нарече. Описа ми как подкупил пазачите, за да не ме открият. Тогава бях уморен и не се чудех защо той непрекъснато ми повтаряше това, като подчертаваше своята роля в отърваването ми от смъртта.