Читать «През лицето на света» онлайн - страница 36
Рассел Киркпатрик
Тогава една късна вечер на вратата ми се почука и — Търговец или не — бях отведен във влажна дървена хижа. Трима мъже, служители на Повелителите на страха, ме разпитваха на смени. Каква е мисията ми? Кой е моят сюзерен? Смятам, че отговорите на тези въпроси вече им бяха известни, защото се отнасяха нежно по брудуонските стандарти. Когато не им казах, вързаха ръцете ми зад гърба. Отново ми задаваха въпроси и когато отговарях, правеха разни неща с ръцете ми. Не можех да видя какво правят; усещането ме побъркваше. Изглежда нямаше значение дали давам хубав отговор или просто мълвя нечленоразделна реч; те прогаряха или пробиваха, или притискаха ръцете ми и ме запитваха отново. За щастие не си спомням много. Просто болка. Не зная какво съм им казал.
Огънят проблесна в пещта, когато Хал постави нова цепеница на решетката.
— Свестих се в дървена кутия с три малки дупки за проветряване. Бях отведен на дълго пътешествие — вероятно три или четири седмици, загубих представа за времето — и бях пускан веднъж дневно, за да облекча нуждите си. Храна и вода ми даваха, колкото да не умра. Хленчех от болка от спазмите в ръцете и краката. Беше по-лошо от бой с пръчки. Мисля, че се опитваха да ме пречупят, подготвяха ме за онова, което предстоеше.
Зная, че прекарах последните два дни от пътуването си по море. Нямах представа къде ме отвеждат. Но когато най-накрая бях освободен от тесния затвор, се намерих на остров Андратан.
Тишината около тях се задълбочи при изричането на това име, като че бе призована черна магия. Падащият навън сняг задушаваше всеки потенциален звук, вътре четиримата стояха абсолютно неподвижни. Име на власт, име на страх. Андратан.
Но беше ли Рушителят действително просто приказка? Лийт се опита да си припомни ученията на хауфута. В