Читать «През лицето на света» онлайн - страница 40

Манум се вгледа в шокираните, невярващи очи на семейството си.

— Армиите на Брудуо ще се подготвят за известно време. Дори и да приключат подготовката си до края на годината, пълководците им трябва да определят най-добрия път за подобен дълъг поход. Очевидно ще нападнат Фалта през Просеката, точно както са сторили преди хиляда години, но достигането й може да се окаже проблем. Никой не би оставил подобна огромна и изгладняла армия да мине през земите му; на брудуонските воини може да се наложи да се бият още преди да достигнат Фалта. Така че ще мине поне година, ако не и повече, преди източната армия да застане на прага на запада. Но колко време ще ни отнеме да се приготвим на свой ред?

В деня преди да замина, Търговецът Ванио неочаквано се появи в селото. Каза ми, че уредил да бъда следен от момента, в който съм напуснал кораба в Малаю. Напомни ми за всичко, което бе сторил за мен и посочи как грижите за мен му коствали време и евентуални загуби. Тогава поиска дял от огромното богатство, което съм носел със себе си от Фалта. Бях благодарен за всичко сторено от него и му казах, че с радост бих му дал всичко, с което можех да се разделя, но че богатство няма.

— Лъжеш! — просъска през зъби той. — Всички села на север говореха за богатството ти.

Спорих с него.

— Наложително прикритие. Преструвах се на богат, за да мога да получа информация от селяните — казах аз. — Наистина, притежавам съвсем малко.

Не можех да го убедя и той си отиде разгневен. Скоро се завърна, водейки със себе си две фигури в сиви плащове. Махди Дащ, Пвелителите на страха. Докато те се приближаваха към къщата, в която бях отседнал, аз избягах през задния прозорец. Откраднах кон — най-дребното ми престъпление, ала само по себе си наказуемо със смърт — и поставих началото на дългото пътуване към Фалта и дома.

То бе изпълнено с приключения, тъй като не можех да си позволя да използвам главните търговски пътища. Предположих, че Ванио ме е предал на властите и силно желаех да избегна пореден разпит в Андратан. Два пъти се загубих — веднъж в обширните степи на Канабар и още веднъж в търсене на притоците на Алениус. Но много преди да достигна границите на западните земи осъзнах, че ме преследват. Четирима брудуонски воини, дегизирани като Търговци, яздеха подире ми, разпитвайки за мен из селата и следвайки ме по пътя. Използвах всяка известна ми уловка, за да ги подведа — и понякога си мислех, че съм успял — но някак те винаги съумяваха отново да ме открият.