Читать «През лицето на света» онлайн - страница 312

Какво беше това? Очите му се стрелнаха обратно към място приблизително по средата между хълмовете и моста, може би на три-четири мили. Група хора вървяха — не, тичаха — по Западния път, задминавайки други пътници. Компанията ли беше това? След двадесет минути Лийт отсъди отрицателно, бяха прекалено много, вероятно двадесет или тридесет души. Или може би защото бяха две групи?

На миля северно от моста, пътят правеше завой на юг. Сега хората се намираха на последната отсечка на Западния път. Той напрегна очи. Беше трудно да се каже, слънцето грееше прекалено силно — да, това бяха две групи, едната преследваща другата, виждаше… можеше ли да бъде сигурен? Изчака няколко минути — да, можеше да бъде. Видя Фарр, това там беше Кърр, там бяха и родителите му. Не можеше да различи останалите. Куцащият трябваше да бъде Хал. Той изоставаше малко назад. Лийт едва се сдържа да не изкрещи между бойниците.

Очите му се преместиха върху преследвачите и за миг дъхът му секна. Никога нямаше да забрави униформата на уайдузите. Защо преследват Компанията? Какво е станало? Слънцето проблясваше по остриетата на мечовете им, без съмнение извадени с убийствени намерения. Щяха да настигнат преследваните, преди въпросните да достигнат моста.

В този миг Лийт почувства ръка на рамото си, накарала го да извика уплашено. Беше Фемандерак, който рече:

— Какво има? Просто дойдох да видя дали…

Гласът му затихна, когато погледна към равнината.

— Приятелите ти?

Лийт можа само да кимне.

— Не можем да оставим Хал! — изрева Кърр, поглеждайки през рамо.

— Аз ще се върна за него! — рече Манум, обръщайки се. Кърр гледаше как Търговецът храбро грабва сина си и го повлича напред, измъквайки го току от ръцете на преследвачите — засега.

— Ахтал, Ахтал! — крещеше Хал, докато се хвърляше напред, преследването сякаш потопило го в някаква лудост. — Пуснете Ахтал!

— Кой е Ахтал? Брудуонеца ли имаш предвид? Не говориш сериозно!

— Да, сериозен съм! Моля те — замоли се на баща си Хал, докато търчаха, — отвържи ръцете му и му дай меч. Ахтал може да ни спаси от тези хора!

— Нима те е омагьосал? — удивено запита Манум, напрягайки сили, за да заговори. — Ще убие всички, стоящи на пътя на свободата му. Това чудовище не трябва отново да докосва оръжие. Единственият път, когато ще почувства меч, ще бъде, когато го убия — след като е свидетелствал пред Съвета. Хал, ти не беше там. Не видя какво стори на майка ти!

— Ще платиш за страха си — изхриптя Хал. Бе останал без дъх.

— Много по-малка цена от тази, която бихме платили за глупостта ти!

Невъзмутими, без да бързат, уайдузите се разпръскваха. Тези от двете страни на пътя почти се бяха изравнили с Компанията.

Мостът вече бе близо. Близо, ала твърде далеч. Кърр отчаяно прехапа устна. На косъм! Изглеждаше тъй несправедливо, ала нищо не можеше да стори. Само ако не се бяхме мотали толкова в Трейка…

— Трябва да се бием! — викна Фарр.