Читать «През лицето на света» онлайн - страница 310

Върху Фемандерак обаче градът сякаш имаше противоположен ефект. Напрежението на седмиците бродене се свлече от него, за да бъде заменено от шемета на града. Следван от все по-неохотния Лийт, той обикаляше пазарите, търсейки някакъв начин да се сдобият с храна и подслон. Лулеанчанинът подозираше, че той нарочно избира най-шумните места, без значение колко вероятно е да се сдобият там с търсеното. Фемандерак се наслаждаваше на шума и пъстротата по начин, неразбираем за Лийт.

Късно следобед, на поредната сергия в поредния пазар, философът най-накрая успя. Старица, която имаше сергия с обувки, се нуждаеше от помощ за стягането на дома си. Съпругът й бил починал преди година, оставяйки триетажната къща в немара, което положение впоследствие се влошило. В замяна на работата по къщата, жената (чието име бе Фоилзи) щеше да позволи на двамата да живеят в мазето и да им дава храна два пъти дневно.

— Но само ако работите здраво — предупреди ги тя. — Няма да хрантутя никого. Не го правех за дъртия Ферди, няма да го правя и за вас. И дръжте мястото чисто, инак сте вън.

Първата нощ в мазето се оказа изпитание. Стаята беше без прозорци и влажна, занемарена от доста време. Лийт чуваше драскането на някакво малко животинче — вероятно плъх — и не можеше да заспи въпреки умората. По някое време се оплака на Фемандерак.

— Поне сме в града и не чакаме пред онзи проклет мост — бе умореният отговор. — Утре ще почистим стаята. Всичко ще се нареди. Вероятно само няколко дни ще останем тук, сетне останалите ще дойдат и ще уредим аудиенцията при съвета.

По-голямата част от следващия ден разчистваха мазето, завличайки многобройни, привидно безполезни, боклуци на пазара, за които Фоилзи настояваше да получат добра цена. Нямаше и следа от плъховете, нито откъде може да са влезли.

Нейде следобед приключиха с мазето. Фемандерак се отправи на обиколка из пазарите. Лийт се опита да се отпусне на матрака, но непрекъснато му се струваше, че долавя шумолене в другия ъгъл на стаята. Отказа се и пое към стената.

Макар че щяха да са нужни много седмици, преди Лийт да свикне с мащабите и разположението на града, той се възползва от градската география. Крепостните стени се виждаха от квартирата, така че той успя да намери Иннската порта, отивайки до стената и тръгвайки по продължението й. По-късно щеше да узнае, че е прекосявал особено опасна част от града, ала никой не бе тъй дързък, че да го нападне посред бял ден.

Стръмни стълби се изкачваха по стената на равни интервали. Лийт избра най-близкото до портите стълбище и се покатери на широката стена. Оттук можеше да вижда всички, които влизаха или излизаха в града през Иннската порта. А тъй като стената беше и много висока, можеше да вижда през Алениус чак до другия край на Дългия мост.