Читать «През лицето на света» онлайн - страница 311

— Какво търсиш на стената? — долетя глас зад гърба му.

Лийт сепнато се обърна. Мъжът носеше червено-черната униформа на пазач, отпуснал ръка върху дръжката на меча, с леко отегчено лице.

— Ами… чакам остатъка от групата си — обясни Лийт, давайки предимство на истината пред многобройните версии, които захвърчаха из ума му. — Докато пътувахме насам, се оказахме разделени.

Стражникът кимна, сетне се вгледа по-внимателно в него.

— Как се казваш, момче? Откъде си родом? Не изглежда да си тукашен.

Лийт се поколеба за миг. Намираше се в непозната земя, ала каква вреда можеше да има, ако мъжът узнаеше откъде е?

— Казвам се Лийт и съм от Фирейнс.

Очите на мъжа се разшириха.

— Фирейнс? Какво те е довело тъй далеч от дома?

Младежът сведе очи.

— Не зная — рече накрая. — Родителите ми… баща ми е Търговец; има някаква работа тук.

Стражът изръмжа, любопитството му бе задоволено.

Окуражен, Лийт реши да продължи разговора.

— Колко висока е тази стена? Какво мога да видя от нея?

Мъжът се замисли за миг, сетне започна да разказва за стената. Била построена след брудуонската инвазия, обясни, висока шестдесет и пет фута, тридесет дебела; с две порти — една тук и една южна. Имало и други, по-малки вратички, които се отваряли само отвътре. Оттук можело да се види нагоре и надолу по Алениус, ала истински заслужаващите си гледки се намирали вътре в града. Там се издигала кулата на Почитния дом, най-високата сграда в света, там пък се намирала Съвещателната зала, седалище на фалтанския съвет, а пък по-надясно…

Лийт не проследи протегнатата ръка на стражника, задържайки поглед върху Иннската порта. Не се обърна и когато пазачът разбра безпокойството на загрижения за семейството си младеж, сбогува се с него и продължи обиколката си. Лийт остана на стената до здрачаване, когато си представи притесненията на Фемандерак и бързо се отправи към мазето.

На сутринта Лийт настояваше отново да се върне на наблюдателницата си. Какво щяха да правят, обясняваше той, ако пропуснеха да видят как Компанията влиза в града? Как щяха да ги открият сред толкова много хора? Философът го разбираше, ала му припомни уговорката с Фоилзи, без която не можеха изобщо да останат в града. По обед Фемандерак отстъпи и позволи на Лийт да отиде при портата, отчасти и защото замисленият за семейството си младеж не бе допринесъл особено за сутрешната работа.

— Аз ще довърша тук — рече му стройният мъж. — Бягай.

И преди да е изговорил думите докрай, Лийт вече свиваше иззад ъгъла.

Този следобед обичайната мараня бе заменена с прохладен морски ветрец, обливащ лявото му рамо. Лийт можеше да вижда много по-надалече и по-ясно от вчера. Първоначално се втренчваше във всяко преминаващо през портата лице, ала впоследствие се досети, че голяма група като Компанията щеше да бъде забелязана още отдалеч, може би дори и от самия край на моста. Известно време се опитваше да проследи Западния път на север и на запад в далечината, където той потъваше сред гънките на хълмовете…