Читать «През лицето на света» онлайн - страница 308

Търговецът премина Деювър без инциденти, объркан, че все още не е срещнал сина си — и следа нямаше от него. Със сигурност се е отправил към Инструър? Освен ако спътникът му не е имал други планове. Ще ми се да зная кой е той! Ала притеснението нямаше да го пренесе по-бързо до Инструър, така че Манум изостави тези мисли и продължи пътуването си.

На два дни път от Инструър — според преценката на Кърр — откриха вир между два залесени хълма. Спряха да отдъхнат, а свежата минерална вода успокои болежките им.

— Някакъв напредък с брудуонеца? — запита Кърр, докато останалите киснеха крака във водата. — Ще съдейства ли?

— Рано е да се каже — предпазливо отвърна сакатият. — Научих името му Ахтал, и мисля, че трябва да го използваме при разговорите с него. Той поназнайва малко от общия език. Макар да говори малко, каза, че е от провинцията на Биринжх, по-близо до Фалта от останалите брудуонски земи. Служил е пет години в армията, преди да го принудят да се присъедини към Махди Дащ. Изглежда имаме шанс да спечелим доверието му. Искам да му позволя да върви свободен.

— В никакъв случай — бързо се сопна фермерът. — Може би ще искаш да му дадем и меч, а ние да се подредим с наведени глави, та да му е по-лесничко? Що за глупост?

— Глупостта на доверието — рече Хал. — Никоя друга мъдрост, колкото и примамлива да е, не крие ключа към сърцето му.

— Убеден ли си, че идваш от Фирейнс, а не от някоя по-кафява земя? — Кърр беше уморен, а в това състояние мислите му бързо намираха път до устата. — Ти един от нас ли си?

Хал не се обиди.

— Фирейнчанин съм колкото теб — каза сакатият, взирайки се право в сълзящите очи насреща. Нещо премина между двамата, безмълвно потвърждение, че знаеха тайните си.

Точно така ги откри Манум — Хал и Кърр потънали в спор, останалите, сред които и онази, която обичаше повече от всичко, миещи се във вира.

— Има ли място за мен? — тихо попита Търговецът.

Индретт рязко извъртя глава, шокирана, сетне усмивка разкраси чертите й, заменена от намръщване, когато видя, че съпругът й е сам.

— Не, любима — каза Манум, — не го открих. Ала той е жив, в това съм убеден. Избягал е от уайдузите и се е отправил насам. Надявах се да го открия по-рано, ала той има няколко дни преднина. Вероятно вече е в безопасност зад стените на Инструър, първият от нас, пристигнал там.

Той замлъкна за момент, докато съпругата му го прегръщаше.

— Ами ти — продължи той, — ти добре ли си? Изглеждаш… изглеждаш…

За момент думите му избягаха. Всички от Компанията можаха да видят проблесналата между тях обич.

Междувременно Кърр се бе покатерил на най-левия от малките хълмчета, оглеждайки далечината за големия град. Върна се бързо, останал без дъх.

— Зад нас се задава група — изпуфтя той. — Може да възникнат неприятности.

— Колцина са? — попита Манум.

— Дузина, може и повече.