Читать «През лицето на света» онлайн - страница 307

Седмицата чакане край стените на Инч Чантър не бе охладила гнева на уайдузите. Някои бяха предложили да започнат да екзекутират пленниците — или да пленят още хора от околните ферми. По-умните съветваха благоразумие. Макар че лесно можеха да се сдобият с омразния чужденец, източните им съседи, омразни наследници на Първородните, имаха числено превъзходство. Всяко дело, което раздразнеше могъщите съседи, щеше да бъде разглеждано от Толмен като предателство и съответно наказано. Стратегията за оцеляване си оставаше същата — приспи бдителността им, така че да станат уязвими. Доказателствата за мъдростта на тази линия на поведение вече бяха очевидни, каза Тала — водителите на обсадения град бяха готови да им предадат беглеца, угоднически бяха се свързали с тях, горящи от желание да съдействат. В миналите дни, напомни братът на Талон, щели да бъдат посрещнати от воини, още много преди да са доближили стените на града.

Когато мина петият ден, а беглецът все още оставаше в града, дори и по-умерените от уайдузите започнаха да настояват за бързо разрешение. Ала на шестото утро дойде новината, че преследваният се е измъкнал под прикритието на нощта, отправяйки се към Лейврок. Това наля масло в огъня на и без това разпалила се дискусия. Тала стоеше начело на фракцията, жадна за мъст. За известно време размяната на удари изглеждаше неизбежна, ала водачът на другата фракция обяви, че ще поеме към дома.

— Трябва да сме в Адунлок за обявяването на новия жрец; неприсъствалите ще бъдат прокълнати. Пък и загубихме половината си хора заради коварните дървесни хора. Не можем да си позволим още загуби.

Братът на Талон се изсмя в лицето му, докато другият, придружен от още четирима, бавно пое към Клоувънхил, тъмно петно на западния хоризонт.

— Строшените слаби си тръгват безславно, дордето останалите сформират стакан, достатъчно здрав да поеме мъстта им. Погледнете, братя мои! Решете в сърцата си да не бъдете като тях. Наместо това покажете им главата на чужденеца! Нека нищо не застава на пътя ви! Нека всички решителни ме следват!

Малкият отряд се движеше встрани от главните пътища, пътувайки през полята денонощно, воден от несломимата воля на водача си. Обърнаха Лейврок нагоре с краката, ала не откриха новини за врага си. Пътят им сетне ги отведе по малоизвестна пътечка из планините, използвана от уайдузите в древни времена, преди Първородните да ги изтласкат. Тя отвеждаше до Западния път няколко мили южно от Инверел.

— Дедите ми са живели в тази долина — изръмжа Тала. — Погледнете тези ниви! Тук има повече храна, отколкото из целите ни земи. Братя мои, всички това ще бъде наше — и ще доживеем да го видим!

С доближаването до врага уайдузите се разделиха, оставяйки само двама да вървят по Западния път. Останалите поеха през равнините. Слуховете за присъствието им събудиха страх у местните. Деювър не бе виждал уайдузи от векове. Нашествениците взимаха колкото си искат храна, унищожавайки останалото, ала гневът им не се уталожваше.