Читать «През лицето на света» онлайн - страница 281

Лийт, не искам да говоря зле за сънародниците си. Ще ми се да можех да опиша душевната им красота, крехка като най-чистия кристал. Притежават много от това, от което Фалта се нуждае, ала го крият, страхувайки се да не го загубят. Пребродих Фалта — от Сариста до Сна Вацта и от Немохайм до Строукс. Наследниците на Първородните не са забравили напълно Този, който ги е създал. От най-висшестоящия до последния човек се усеща слабият аромат на свещеност, макар да са минали много поколения, откакто Той ви е посетил с огъня.

А от теб, приятелю, се усеща нещо много по-силно от слаб аромат. Навсякъде около теб е. Ти си орисан за някакво велико дело; срещата ни е доказателство, че Най-възвишеният ръководи животите ни, и че не съм паднал жертва на същите изкушения като Рушителя. Само ако можех да те отведа със себе си обратно в Даурия, да те покажа пред Сбора на учените и им кажа, че от такива като теб ще се въздигне Десницата Божия — как не ще бъдат убедени?

Лийт нямаше възможност да отговори, макар останали незададени от срещата с отшелника въпроси да преливаха в него. Фемандерак продължи с нарастваща разпаленост:

— Ала те не ще ни приемат! Бях прокуден в изгнаничество заради ереста, в която вярвам. Сприятеляването ми с теб би било само доказателство за гнилотата ми. Най-възвишени, какво ще правим? Божията Десница скоро ще се разкрие, както предрича Арминия. Какво ще открие той? Хора заспали, хора изплашени, готов за нашествие враг! — тъжният му глас отекна из пещерите.

— Лийт — рече той, след като екотът затихна. — Какво ще правим?

Лулеанчанинът приседна на песъчливата земя, дирейки отговор.

— Нямам избор — промълви накрая. — Компанията ми бе натоварена с две задачи. Трябваше да спасим родителите ми от брудуонците, това сторихме. Сетне трябва да идем в Инструър и да предупредим Съвета на Фалта за предстоящата инвазия. Трябва да изляза от тези безкрайни пещери, да намеря приятелите си и да продължа делото.

— Ами Десницата Божия?

— Зная само казаното от теб и каквото баща ми ни каза за Андратан и въпросите, които му били задавани там. В Лулеа нямаше Десница при заминаването ни. Ние сме просто селце, фермери и занаятчии. Сред нас няма ни един могъщ воин.

— Значи група „селяни“ се отправила по дирите на брудуонски воини, слуги на Повелителите на страха или може би дори Повелители, и успяла да ги победи? Това е доказателство, че Най-възвишеният наистина ви е избрал и незнайно за вас ви е предназначил да изпълните някаква цел. Кажи ми — щеше ли да повярваш на група от селото си, която се хвали, че е сразила едни от най-страховитите бойци в света?

— Не.

— Значи не сте това, което си мислиш, че сте. Може би останалите в селото ти не са това, което изглеждат. Може би Десницата Божия вече се е явил сред людете; възможно е да е напуснал Лулеа и да е тук.

Лийт не можа да стори нищо друго, освен да се изсмее горчиво в отговор на породилото се у него чувство на празнота.