Читать «През лицето на света» онлайн - страница 280

Фемандерак говореше за заниманията си като философ, как изучавал езици под ръководството на най-ярките умове на сънародниците си, за Фуирфада, Огнепътя. Говореше за своя домини, обичния учител Пириний, който събудил у него дълбока любов към писаното слово и бе научил ученика си да свири на арфа. Описа на Лийт родния си град, където хиляди ежедневно отдавали почит на Най-възвишения, свирейки до късна нощ.

Говореше и за политиката на родината си, описвайки как Даурия останала скрита от останалата част от Фалта, възползвайки се от разположението си на другия край на Дессика, огромната пустиня, страхувайки се да не бъде осквернена от светските фалтанци, престанали да почитат Най-възвишения. Приказваше за трудностите, които този изолационизъм бе довел; за превръщането на навиците в традиции, трансформирали свободите в задължения.

По-скоро разговаряше със себе си, отколкото с Лийт, подреждайки мислите си, сравнявайки видяното из Фалта с начина на живот на своите сънародници, опитвайки се да прецени какво трябва да отхвърли и какво би могъл да пренесе в Даурия.

Гласът му се връщаше обратно при тях с многократно ехо, очевидно бяха влезли в друга зала, ако можеше да се прецени по отекването, дори още по-голяма от Уамбакалвен. Огромни колони се простираха от земята до тавана и потокът лъкатушеше измежду тях. Лийт и Фемандерак излязоха от потока, движението стоплило ги въпреки студенината на водите.

— Знаеш ли, че аз съм единственият прекосил Великата пустиня даурианец?

Тази реплика не се стори тъй значима на Лийт, както тонът й изискваше, така че той измърмори нещо неразбираемо.

— Представи си Фирейнс да беше изолиран от света — настояваше Фемандерак. — Колко години щеше да отнеме, преди културата ви да се сведе до редица безсмислени ритуали?

Лийт поклати глава, сетне осъзна, че философът не можеше да го види.

— Не разбирам какво имаш предвид.

— Цял живот спорех с учените и водителите на страната си, опитвайки се да ги убедя, че е време отново да се намесим в делата на Фалта. Казвах им, че с изолацията си сме изгубили нещо. Ала не, водителите се страхуват да не изгубят мандата си, тъй нареченото миропомазване от Най-възвишения да бъдат пророци на думата Му; така че си остават изолирани, пазейки непоквареността — и безполезността си. Щом им заговорех, винаги ми напомняха за Даур Битан, историята на Рушителя — чувал ли си я? — който подирил собствен път, напуснал Долината и бил покварен.

— Ще те сполети неговата съдба — предупреждаваха ме те.

— Но ние сме орисани да бъдем пророците на Фалта — отвръщах аз. — Как ще го сторим, ако не сме там?

Ала логиката не можеше да надвие страха им от неизвестното. Помолих за разрешение да прекося Дессика, Великата пустиня; не го дадоха. Помолих за благословията им; изпроводиха ме с проклятие. Обвиниха ме в евангелистка ерес, рискуващ разлагащо влияние. Ти си пророк, каза глас в мен. Това е твоето призвание. Така че се сбогувах с учителя и със семейството си и последвах гласа.