Читать «През лицето на света» онлайн - страница 26

Лийт поклати глава, в невъзможност да разбере значението на старческите думи.

Когато Кърр предаде овцете, получи формални благодарности и няколко остри погледа. Потупа Лийт по главата и пое обратно към пътя. Лийт гледаше подире му докато той не се изгуби, жалка фигурка, презиран прокуденик. Може би той самият щеше да изглежда така след тридесет години.

— Лийт! Лийт! — до ушите му достигна вик. Момчето рязко се обърна. Група от селски старейшини вървеше към него.

— Ще останеш доволен — каза дребен, рошавоглав човечец.

— Поздравления — рече друг, а трети сърдечно го потупа по гърба.

— Чу ли кой ще играе Фалла?

— Предполагам знаеш, че Ланка от Бруксайд ще бъде Снаер тази година?

— Ще ти трябват кокили, за да го изгониш!

— Опита ли вече маската?

Въпросите се сипеха едновременно.

Объркването по лицето на Лийт разясни ситуацията на мъжете.

— О — каза дребосъкът, Малос. — Мислехме…

— По-добре си иди вкъщи — каза благо друг. Беше Раут, член на селския съвет. — Трябва да се прибереш навреме. Хауфутът отиде до Бруксайд да каже на Ланка за падналата му се роля. Знаеш, че трябва да си у дома, за да получиш маската. Ако не си там, той ще даде маската на резервния избраник.

За момент Лийт остана вцепенен. Той беше Сумарът! Белязан за цял живот! Оценяваният високо централен образ в Пиесата на Средозимника!

— Отивай! Какво чакаш още? Бързо!

Лийт си плю на петите.

— Ето те! Надявах се да се прибереш по-рано! — Хал го поздрави развълнувано, когато брат му нахлу през вратата. — Чу ли? Хауфутът дойде тук малко след разсъмване, което означава само едно нещо!

— О — каза Лийт. Значи хауфутът вече се бе отбил. Разочарованието щеше да дойде впоследствие, сега все още не чувстваше нищо.

Хал прочете мислите по лицето на брат си.

— Не, не — добави, — ще се върне. Беше разочарован от липсата ти — той има високо мнение за теб, знаеш — и когато мама му каза, че помагаш на Кърр, той кимна и излезе. Но аз го наблюдавах през прозореца, ето, ела погледни, разхождаше се по пътя и те чакаше. Ей го, говори с Херца.

Лийт погледна. Видя дебелия водител да се обляга на бастуна си, слушайки старата жена. Представи си, че почти дочува гласа й.

— Излез и се позавърти навън. Той ще те забележи и ще дойде, сигурен съм.

Лийт излезе. След известно време, което му се стори цяла вечност, хауфутът погледна в неговата посока, след кратка борба съумя да се отскубне от бъбривката и бавно закрачи към дома му. Лийт бързо се шмугна вкъщи, с туптящо в гърдите облекчение.

— Радвам се, че те избраха — каза брат му. — Още година и щеше да бъдеш прекалено голям.

Лийт изучаваше лицето на брат си. Нямаше и следа от завист или неприязън. Хал искрено се радваше за по-малкия си брат. Сакатият Хал никога не бе избиран да играе Снаер или Сумар. Какви други неща никога нямаше да прави? Лийт не бе мислил за това. В какво друго нямаше да може да вземе участие? Можеше ли да се ожени? Можеше ли да ловува? Как щеше да работи?

На вратата се почука. Лийт забрави за брат си.