Читать «През лицето на света» онлайн - страница 24

Ансула не бе знаел за баща й.

Онази нощ бе специална; тя наистина бе центърът на огромно празненство, в сравнение с което това в Лулеа просто бледнееше. Танцуване по мраморния под на Великата зала, упоително вино, комплименти от мнозина благородници, усмивка от самия крал, клюки и смях, красивото, изваяно лице на Търговеца от север… и невероятното, неочаквано усещане на влюбването. Дъхът й все още секваше, щом си припомнеше въпросната нощ.

Лийт поклати глава.

— Не съм забравил — отвърна сухо, — но какво мога да направя? Пък и няма особен шанс да бъда избран.

Докато си вземаше ботушите и връхната дреха, той се запита какво правеше. От всички възможни дни в годината, защо точно днес? От всички хора в Долината, защо точно него? Надникна през кепенците. Навън бе студено, но ясно и Лийт можа да види предателския слой лед, образувал се през нощта. Опасен ден да си навън.

Лийт забърза през тъмното село и пое по Западния път, внимателно тичайки по хрупкащата трева, вместо по заледения неравен път. Младежът усещаше студа да се надига от земята и да го щипе през кожите, вълнената шапка, ръкавиците с един пръст, и плъстените обувки. Потрепери и продължи напред. Бледа светлина се разливаше бавно от планините зад него, карайки хълмовете да сияят леко.

Пътят към фермата Стиббоурн се простираше през Суил Даун, на няколкостотин фута над Долината. В подобни моменти, когато Лийт се озоваваше насаме с тихата красота на Долината, обичаше да върви наперено по пътя като господар на света. Но днес, докато бързаше покрай потъмнелите храсталаци и отрупаните със сняг дървета, се чувстваше неспокоен. Забеляза леда и снега около себе си да придобиват розово сияние, забеляза обичайния изсипал се от боров клон сняг, вслушваше се в приглушеното бучене на многобройни звуци, които свежият утринен въздух донасяше до слуха му. Но тази утрин нищо от това не го развълнува.

На върха на първия хребет той се обърна и погледна на изток към Долината и роякът искрици на селото, близо до дъното. Макар слънцето все още да не се бе показало на хоризонта, червеникавият блясък на източното небе очертаваше острите контури на далечните бърда. Но за Лийт утрото не изглеждаше на място. Умишлено загърби разгърналата се сцена и продължи към фермата на Кърр.