Читать «През лицето на света» онлайн - страница 28

Късно вечерта започна да вали лек снежец. По това време нещата вече бяха позабавили ход, по-голямата част от храната бе изядена и страните на тентата бяха затрупани с тела на подремващи. Готварските огньове бяха угаснали, но топлината на множеството бе достатъчна, за да прогони студа. Музикантите засвириха бавни, сантиментални северни балади и хората започнаха да танцуват в тържествената атмосфера. Все повече и повече се присъединяваха към тях, движейки се в тон с нежните слова на баладистите, които пееха за живота и смъртта на легендарните Първородни.

Наближи полунощ, зенитът на мрака и студа. Хауфутът, сега облечен в церемониална зелена роба, поръбена със злато, направи знак на менестрелите, които оставиха инструментите си. Селяните се струпаха по краищата на шатрата, разбуждайки спящите. Масите бяха преместени, за да се разчисти място в средата. Хауфутът пристъпи напред и вдигна ръце, готов да оповести началото на Пиесата.

За всеобща изненада, дребният стар фермер Кърр си проби път до разчистеното място, прекъсвайки водача, който се канеше да заговори.

— Не забравяме ли нещо? — запита той с тих, ала остър глас.

— Сядай, сядай! — изхриптя хауфутът с почервеняло лице. — Какви ги вършиш?

— Обичаят повелява най-старият мъж да говори преди започването на Пиесата — обяви изпитият фермер над разговорите в тълпата. — Помните, че Алда бе погребан миналата пролет. Сега аз съм най-възрастен и претендирам за правото си да уважа традицията.

Хауфутът понечи да отговори, но трябваше да изчака, докато женски глас, подозрително напомнящ този на Херца, бъде убеден от околните да замлъкне.

— Добре, но не се увличай. Не забравяй, че Пиесата трябва да е приключила в полунощ — водачът се оттегли, изразявайки гнева си с намръщване по посока на възрастния човек.

Старият фермер прочисти гърло, сетне заговори с ясен глас.

— Прекарахме много и добри години тук, в Лулеа. Много време измина, откакто за последно се занимавахме с истински проблеми. Е, имаше онуй момче от Вапнатак, дето палеше огньове в плевните, но най-лошото, което ни се случи, бе Чернозимата преди десет години. Посевите ги бива, времето… е, оцеляваме. Дори доста повече от просто оцеляване, съдейки по това, което виждам днес — той огледа тълпата, предизвиквайки някой да изрази несъгласие.