Читать «През лицето на света» онлайн - страница 27

Средозимникът започна рано из северните земи. Лампа подир лампа светваше, дете подир дете сънливо се надигаше от леглото, семейство подир семейство търчеше да се облича, да храни и дои животни, да приготвя връхните одежди и ботушите, с които щяха да отидат до празненството. Малцината, които живееха във вътрешността, често пътуваха на големи разстояния за Средозимника; тези хора вече бяха на мястото на честване, възползвали се от периодите на затишие през последните седмици. Никой не си оставаше у дома, освен ако не беше болен или по някакъв друг начин възпрепятстван; северняците често поемаха иначе немислими рискове, за да бъдат с приятелите си на Средозимника. И всяка година имаше такива, които никога не се завръщаха вкъщи.

Далеч преди зазоряване обитателите на Долината започнаха да се събират във Фалтуейт Енд. Мъже и жени се суетяха под платнището, приготвяйки супа, докато децата си играеха на малки групички или тичаха около колоните. Най-накрая, когато слънцето положи началото на ново леденосиньо утро, децата сервираха питателния бульон на възрастните, като сетне не забравиха и себе си. Цялата група се премести на открито и посрещна живителната сила на слънцето, което започваше най-краткото си пътуване през годината. Студен вятър шибаше долината от север, мразът му правейки церемонията изпитание на вярата.

В трите часа между изгрева и зенита на слънцето, селяните приготвяха храната. От всеки се очакваше да вземе участие в рязането, подправянето, натъпкването, оскубването, наклаждането, готвенето и подредбата на масите. Неколцина от по-младите присъстващи, естествено, съумяваха да се отърват от работата и също така да останат незабелязани, докато останалите трябваше да бъдат надзиравани да не се замерят с храна или да се бият с тенджери и тигани. По някое време — но твърде късно, ако питаха стомасите им — настъпваше средата на деня и всички сядаха под платнището от двете страни на трите огромни маси, изправени пред море от всякаква храна, очакващи с нарастващо нетърпение водачът на Лулеа да обяви началото на пира.

Хауфутът се изправи да говори. Селяните се поуспокоиха, знаейки, че лидерът им ще им даде преднина в сравнение с останалите празнуващи в севера: виждаха, че самият той потрепва от нетърпение да атакува масата и знаеха, че и тази година речта му ще бъде милостиво кратка.

— Благодаря на всички за присъствието — започна той. — Събрали сме се тук в повратната точка на поредната година, с това пиршество като доказателство за всичко, дадено нам, всичко, за което сме работили. Нека се изправим и изразим признателността си — застъргаха столове и всички се изправиха на крака. — Благодарим — избумтя хауфутът.

— Благодарим — дойде бързо повтореното ехо, сетне още стържене и разместване, последвано от охотното дрънчене на трапезните оръжия и промърморените молби за подаване на определена храна. Хората бяха особено доволни. Дъртият куку Кърр в крайна сметка бе предоставил овнешко, а речта бе най-късата досега.

Селяните пяха, танцуваха, ядоха и пиха през целия следобед и част от вечерта. По това време на годината тъгите биваха забравяни и споровете бързо разрешавани, тъй като прекарването на цял ден в близост до някой враг не допринасяше особено за оценяването на празника. Средозимникът събираше заедно хора, които работеха един до друг всеки ден, както и фермери от хълмовете с ловци от граничещите с гората райони, които виждаха своите познати веднъж годишно. Стари приятелства биваха подновявани, нови биваха сключвани. Под навеса имаше няколко тихи ъгълчета, далеч от миризмата на храна и шума на музикантите. Около тях непрекъснато циркулираха малки групици, които си говореха, смееха се, плануваха, търгуваха или се ухажваха. Бе великолепна, стопляща сърцето гледка: облечени в празничните си дрехи селяни се наслаждаваха на компанията си.