Читать «През лицето на света» онлайн - страница 23

Ритуалите на Средолетника и Средозимника бяха най-близкото до групова религия дело, вършено от обитателите на фирейнските северняци. Всички знаеха, че Най-възвишеният ги е избрал от всички раси на света преди много хиляди години и им е дал Фалта като знак за своята благосклонност. Но отделящите време да мислят усилено по тези въпроси казваха, че Най-възвишеният не се е занимавал със света на хората. Ако проявяваше интерес към някого, то със сигурност не би избрал шепа фермери от север. За което фермерите и семействата им бяха благодарни: борбата с природата бе достатъчно сурова и без да трябваше да се съобразяват с Най-възвишения. Средозимникът и Средолетникът символизираха победата на човечеството над природата, демонстрация как упорството може да изхаби заточеното острие на дивотата. Най-възвишеният — ако изобщо Той съществуваше — очевидно бе оставил хората от севера сами със себе си. И те доста сносно се оправяха и без Него.

Утрото преди Средозимника свари Лийт станал рано. Бе негов ред да приготвя закуска и той пържеше оваляни в яйца филии, когато на вратата се почука. Смръщвайки се, той дръпна тигана от огъня и отиде да отвори.

В окъпания от лунен блясък двор чакаше леко облечената фигура на Кърр. Когато вратата се отвори, той решително пристъпи вътре и затропа с крака, за да ги раздвижи.

— Къде е майка ти, момче? — запита грубо. — Събуди я, хлапе, трябва да я помоля за една услуга.

Фермерът вдървено се придвижи до огъня, без дори да погледне дали Лийт изпълнява заръката му.

Индретт се облече и последва малкия си син обратно до опитващия се да се сгрее старец.

— Не е ли малко рано за гости? — запита кратко тя.

Кърр изръмжа утвърдително.

— Ще ми трябва момчето ти за един ден — изскърца той. — Имам едни овце, дето трябва да преместя. Ще ти върна един ден по къщата след Средозимника. Най-възвишеният знае, че имаш нужда — каза, докато посочваше към ъгловата подпора. — Това няма да издържи следващото по-силно духване. Мога да я сменя. Договаряме ли се?

Жената постави ръце на хълбоците си. Що за човек щеше да откаже да помогне за Средозимника и сетне да иска помощ в местенето на овце? Май Херца беше права.

— Момчето трябва да реши.

Фермерът присви очи.

— Знаеш къде живея — каза на Лийт. — Не се бави, момче. Има много за вършене.

Той кимна отново, но докато се извръщаше, на Лийт се стори, че в очите на гордия старец проблясва притеснение. Индретт внимателно затвори вратата след фермера.

Тя погледна към сина си, който гледаше в огъня, седнал на един стол. Накрая той въздъхна и се обърна към майка си:

— Би ли довършила закуската? Аз ще ида да помогна на Кърр.

— Нали не си забравил за Пиесата? — ненужен въпрос. Знаеше, че не е забравил.

В деня преди Средозимника хауфутът избираше актьорите, които щяха да вземат участие. Индретт знаеше, че всички млади хора в селото днес щяха да си стоят по домовете, очаквайки на вратата им да се почука, което щеше да обяви избирането им да играят Снаер, Сумар или Фалла. Мислите й се отнесоха, когато си припомни онзи специален Средозимник в Раммр, когато тя бе избрана да играе Фалла, предвестничката на пролетта, роля, обикновено възлагана на млада жена. Раммр, столицата на Фирейнс, седалището на кралския двор, отбелязваше Средозимника не по-различно от останалата част на кралството. Ансула, най-висшестоящият от царедворците, бе почукал на бащината й врата и поставил деликатната Цветна маска в треперещите й млади ръце. Това бе голяма чест, за която и да е девойка, а лично за нея представляваше дори още по-голяма, тъй като не бе част от аристокрацията. Онази година Индретт бе представлявала цветето на кралския двор. Чест за най-представителната девица, както повеляваше традицията. Призив към плодородието. Така че Ансула бе избрал нея.