Читать «През лицето на света» онлайн - страница 22

Макар традицията да сочеше среднощното призоваване като кулминация, за мнозина празнуващи апогеят се състоеше в изяждането на колкото се може по-голямо количество пища от обилната трапеза. По правило, зимните гозби не бяха особено апетитни и мнозина се утешаваха със сладки мечти за средозимничния пир. Само какво пиршество щеше да бъде! Макар по някаква необяснима причина старият Кърр да не предоставяше месо тази година, различни ферми бяха обещали да осигурят мръвката. Шилешко от хълмовете, заешко от крайбрежните земи и вкусно сърнешко от крайгорските земи далеч на север. Сладкиши наизлизаха от шкафовете и тиганите на селските дами — пухкави сладки; хрупкави бисквити, грижливо поръсени със скъпоценните подправки от пазара във Вапнатак; медени сладкиши; лепкави захаросани лакомства; карамел и сушени плодове.

Течностите, уж предоставяни за по-лесно храносмилане, традиционно биваха приготвяни миналата есен. Смяташе се за зла поличба някой да припадне на празненствата, така че малцина прекаляваха с пиенето. От друга страна, виното и пивото не бяха част от традиционното селско меню, та в края на нощта обикновено оставаше малко.

Музиката бе важна част от празника. Тази година за нея щяха да отговарят не само традиционните музиканти от Долината, но и известно певческо семейство от Олн: зимуваха у Престърови в Лонгейкър и бяха обещали да се появят, ако времето позволява. С течение на празника, хората щяха да се присъединят към музикантите с песни и танци. Танците в Северните покрайнини не поставяха никакви ограничения в това кой може да участва и в даден момент всички щяха да се включат в пеенето и танцуването — докато стане време за Пиесата, а сетне и за Речта.

Средозимникът бе честван от незапомнени времена. Обичаят вероятно се коренеше в някакво просто, спонтанно празнуване на преобърнатата тенденция, уверение, че оттук нататък дните ще стават по-дълги, дори и най-лошото от зимата тепърва да предстои; израз на вяра в лятото, напук на всички заобикалящи доказателства. Като всички подобни неща, бе прераснало в традиция, безпрекословно спазвана от участниците. Из всички северни земи на Фирейнс и в студените, мрачни кътчета на северна Фалта, обичаят бе спазван през най-късия ден от годината. Така зимата се оказваше по-поносима.