Читать «През лицето на света» онлайн - страница 21

Лийт погледна старата жена с ококорени очи. Стела и Друин, сгодени? Бе ги виждал заедно да се пързалят на езерото, но не си бе помислил нищо. Със сигурност не! Но диви образи на Стела и Друин заедно се замятаха из ума му и сякаш от въображението, придало им реалност, той ги видя в дома им с техни собствени деца. Погледна надолу към дърворезбата си, но ръката му не бе достатъчно стабилна, за да възобнови работата. Херца заговори за друго, но Лийт не обръщаше внимание. И когато жената най-сетне си отиде, Лийт все така седеше край огъня, с нож в едната ръка и парче дърво в другата.

Времето — целият свят — се насочи към Средозимника. Селяните, тъй свободни да се разхождат из полята и горите през летните месеци, се оказаха затворени зад крехките стени, раздразнени, можещи да излизат само при по-благосклонно време. Мракът се стовари отгоре им като сенчести, огънати от сняг дървета, надвесени над неясен път; неспирно смрачаващ се тунел, по който село Лулеа пътуваше към най-краткия ден от годината.

За Индретт това време от годината бе особено потискащо. Двете й момчета съумяваха да се забавляват по различен начин, докато тя бавно се оттегляше в себе си. Далеч на юг в Раммр зимите не бяха такива. Там снегът рядко падаше върху широките, павирани улици и биваше посрещан като игрив приятел. Но тук той отнемаше цвят и живот, задушавайки всичко в студена, стерилна тежест, точно както бе сторил и със сърцето й. Надеждите й да зърне някога отново Манум се стопиха до глухо смразяване.

Лийт не забелязваше майчиното си пропадане. Възнамеряваше да покаже на всички, че с него всичко е наред, че Стела не е означавала нищо. Тъй че при всяка възможност той бе навън с изработената от баща си шейна, плъзгайки се с приятели по заснежените хълмове под фермата на Кърр. За последните два месеца бе свършил доста работа — бе се научил как да поправя покрив и успешно приложил наученото върху техния; да събира и насича дърва; да прекара още една седмица при Кърр. Последваха дни сред снеговитите хълмове и вечери на дърворезба пред огъня. Резбарството уплътняваше времето му през дългите, самотни дни у дома; изработваше фигурата на висок, гол до кръста мъж, изтеглящ брадва от дънер. Но имаше затруднения с детайлите, най-вече лицето. Продължително се взираше в една точка, сетне забравяше за какво си е мислел.

Скоро настъпи седмицата преди Средозимника. Шетането из студените, обсипани със сняг улици се усили, подготовката за празника набираше скорост. Тазгодишните празненства щяха да се проведат на Фалтуейт Енд, специално място на нисък хълм, на около левга северно от селото. Фермата там бе отскоро, но самото място бе много древно. Означаваше „обработваема земя“ и бе по-старата форма на Фалта, името, дадено от Първородните на целия Запад. Традицията разказваше, че този тривръх хълм е най-северната точка, някога обработвана от Първородните, но мнозина подлагаха това на съмнение, тъй като поне още десет левги на север имаше други стари ферми. Пиршеството щеше да се проведе под група великолепни дъбови дървета, където насмолено платнище щеше да предостави на селяните закрила от времето. Ако се разразеше силен вятър или паднеше обилен сняг, можеха да се приютят в малката, схлупена плевня от другата страна на хълма. Независимо от мястото на провеждане, честванията обхващаха по-голямата част от деня, както и известен период от нощта, като кулминацията бе Пиесата и последвалата покана към лятото от страна на хауфута в полунощ.