Читать «През лицето на света» онлайн - страница 20

— Очевидно е, нали? Не може да понесе останалите да се забавляват, тъй че отива и дума на хауфута, че тая година няма да има месо.

Индретт повдигна вежди.

— Е, що мислиш? Права ли съм? Няма ли пиршеството да бъде пълен провал?

Седнал до огъня, Лийт наблюдаваше майка си да се усмихва леко. Майката на Стела винаги го бе притеснявала с острия си език и зъл характер. Из селото се носеха слухове, че Херца бе причината съпругът й Пел да проявява такъв активен интерес в делата на селския съвет, болезнено проточвайки срещите до време, което останалите силно биха предпочели да прекарат у дома. Тази жена беше като есенен дъждец: веднъж започнал, цял ден нямаше спиране. Лийт поклати глава и възобнови дялкането си.

Сега Индретт бе принудена да слуша подробни обяснения как мъжете от селото трябвало да се съберат и отидат до фермата на Кърр.

— Той никога няма да си промени мнението след разговора с хауфута. Върти дебелия глупак на малкия си пръст. Помни ми думите, Индретт, няма да видим и късче месо от оня старик, освен ако не отидем и не си го вземем!

Индретт повдигна уморените си очи, за да ги срещне с тези на гостенката; каза тихо:

— Херца, той не е единственият фермер тук. Всеки един от тях би могъл да ни предостави месото, стига само да бъде помолен.

— Но защо да го правят? Това е работа на Кърр.

— Виж, Херца…

— Не ми херцай, госпожичке! — избухна жената. — Наслушах се на подобни приказки от останалите. Ако само някой от вас се грижеше поне мъничко за празника, ако само някой проявеше частица състрадание, докато аз се опитвам да организирам това…

— Хауфутът и жена му организират празника, Херца — промълви Индретт, но другата не изглеждаше да е чула.

— … то нямаше да се олюлявам от изтощение като сега! Наистина, мила, пиршествата не се появяват по вълшебен начин. Всеки трябва да се потруди, ако искаме да се насладим на хубав Средозимник! Обаче има такива, дето оставят цялата работа на другите. Сега като се замисля — каза многозначително тя, — напоследък нещо се губиш, Индретт. Наистина се надявам вече да се чувстваш по-добре, мина толкова време.

Не правеше впечатление да очаква отговор, така че Индретт не предложи такъв.

Хал докуца, опирайки се на патерица, умело балансирайки две чаши чай в здравата си ръка.

— Чай, Херца? Лайка със специална добавка. Да видим дали ще отгатнеш каква е — обърна се и намигна на майка си.

След хляба и филийките двете жени възобновиха приказките; по-точно към тях се върна едната. Другата се задоволи да издава подходящи звуци на, надяваше се, уместните места. След известно време Индретт стана по-небрежна и трябваше да кара Херца да повтаря — първоначално рядко, сетне все по-често и по-често, нещо, видяло се тежко дори и на неуморимата жена. В крайна сметка тя вдигна ръце във въздуха и извика:

— Ама ти изобщо не ме слушаш!

Лийт се сепна, изпускайки дърворезбата си. Хал се появи от кухнята с още чай. Лицето на Индретт почервеня, ала тя не каза нищо.

— Бедната — каза тихо Херца, — колко грубо от моя страна да дрънкам за всички тия глупотевини, дордето ти си имаш такива тревоги на главата. Ами че миналата нощ Пел и аз си говорихме за Манум и къде би могло да е тялото му и дали не трябва да организираме помен или да ти помогнем да се грижиш за децата, обаче тогаз Пел ми рече за Стела и онова великолепно момче Друин и всичко друго ми изхвръкна от главата — тя поспря да поеме кратък дъх и продължи: — Ти чу ли? Чула си, нали? Казват, че той може да бъде следващият хауфут. Ами ако се сгодят? Не бих ли била щастлива да имам подобно момче за свой син?