Читать «Предсмъртни писъци» онлайн - страница 7

Той започна с въпрос за нещо, което Сам бе споменала в беседата си, а после продължиха да разговарят за различни любопитни и необичайни случаи. Обикновено тя бързо се изморяваше от подобно общуване, защото то често биваше предсказуемо и досадно, но у Хамънд се таеше някаква страст, проявяваща се в начина, по който говореше за работата си. Страст, която Сам споделяше.

Хамънд беше малко над четиридесетте, висок и привлекателен, с атлетична фигура и волево изражение. Имаше силно развито чувство за хумор, което тя винаги бе намирала за очарователно. В момента течеше последната, трета година от назначението му в Англия и макар да бе пътувал много, надяваше се скоро да напусне Лиймингъл.

Сам като че ли долови нещо от носовия бостънски говор в акцента му и беше сигурна, че е от Нова Англия или някъде отблизо. С учудване разбра, че е роден и отрасъл в Атланта, Джорджия, и се зачуди как е успял да се отърве от характерния провлечен южняшки изговор. Знаеше, че собственият й белфастки акцент все още е много явен, независимо от годините, прекарани в Англия.

Поканата за танците беше за двама, но Том беше дежурен, а Марша — нейната приятелка и колежка от лабораториите по съдебна медицина в Скривингдън, беше в Даръм на някакъв курс. След като двамата души, които бе най-нормално да покани за придружители, не бяха свободни, Сам се зачуди дали да не отиде сама. Отначало идеята не й се понрави особено, но после си каза — защо не? В края на краищата беше зряла жена, която е напълно способна да се погрижи за себе си, ако някой пиян летец реши да се пробва. Не беше сигурна дали причината се крие в примамливото обещание за една необикновена вечер — с усмивка си припомни как Тревър й описа събиранията като „диви“ — или в желанието отново да се види с Боб Хамънд. Но каквато и да беше причината, тя в крайна сметка прие поканата и престана да се опитва да анализира мотивите си толкова дълбоко.

Щом пристигна, я насочиха към паркинга, където скоро откри свободно място. Навсякъде гъмжеше от млади хора — всички си проправяха път към музиката, която гърмеше от огромен хангар от отсрещната страна на голямо игрище. Сам постоя в колата няколко минути и наблюдаваше потока от хора, запътили се към хангара като пеперуди, привлечени от светлината. Всички бяха толкова млади, така кипящи от живот.

Смъкна сенника и се огледа. Изглеждаше, както се казва, „добре за възрастта си“. Полагаше грижи за това. Ходеше на джогинг, вдигаше тежести и спазваше режим на хранене, но каквото и да правеше, времето течеше неумолимо, а тя гледаше на това достатъчно реалистично, за да приеме, че макар да е възможно да забави стареенето, няма начин да го спре.

Тази мисъл я накара да се почувства не на мястото си, натрапник в света на младите. Като че ли щеше да е по-добре да си почине пред бумтящата камина с хубава книга и чаша вино, отколкото да се опитва да се състезава с двадесетгодишните.