Читать «Предсмъртни писъци» онлайн - страница 5

Вдигна поглед към полицая, чието лице беше най-малко прежълтяло.

— Намерихте ли дрехите й?

Полицаят кимна:

— Бяха сгънати прилежно, както вие предположихте.

— А обувките?

Мъжът поклати глава:

— От тях няма и следа.

Дойл отново отправи поглед през езерото към обраслия с дървета остров.

Заглавията по повод серията убийства бяха драматични и сензационни, докато вестниците се надпреварваха кой ще прикачи на убиеца най-яркия и зловещ псевдоним: Хищника, Касапина, Убиеца канибал. Според Ед подобни определения само повишаваха самомнението на престъпника, затова самият той отказваше да ги използва и го наричаше просто „той“ или „него“. Смяташе, че към пресата — официално или не — вече е изтекла твърде много информация. По-добре щеше да е да премълчат някои неща, защото сега всеки перко можеше да се яви и да направи самопризнания за убийствата, понеже разполага с достатъчно подробности, и да му изгуби времето.

„Той“ спохождаше кошмарите на Дойл, откакто преди две години откриха в Аризона третото тяло. Сънищата бяха мрачни и зловещи не поради тревожно живите цветни изображения на ужаси и кръвопролития, които умът му фабрикуваше, а поради това, че надушваше злото с цялото си същество. Ефимерно, безформено и неуловимо, то ставаше все по-осезаемо, докато Ед се луташе сляпо из сивкавата мъгла на съзнанието си и се опитваше да открие и проумее какво го ужасява толкова. Дори след като се събудеше, миризмата на смърт и разложение не го напускаше, а оставаше в ноздрите и по устните му.

Агентът усещаше, че „той“ просто изчаква напрежението у него да нарасне застрашително, преди да осъществи поредната си фантазия и да открие следващата си жертва. Както става с повечето серийни убийци, периодите между убийствата, през които все още бе в състояние да контролира желанията си, ставаха все по-кратки, а броят на жертвите нарастваше все по-бързо.

Ревът на един реактивен самолет B-17, който летеше съвсем ниско, го изтръгна от мислите му и набразди с вълнички гладката повърхност на езерото. Дойл вдигна поглед и видя как сребристото тяло на изтребителя се завърта на триста и шестдесет градуса, преди да се издигне почти вертикално и да изчезне в ясното тюркоазено небе.

Изведнъж над шумотевицата се извиси глас:

— Насам! Насам!

Един от заместник-шерифите тъкмо се подаваше иззад китка дървета, навели клони над езерото. Направо хвърчеше от вълнение и непрекъснато сочеше назад към дърветата.

Ед не помръдна. Нямаше нужда да гледа какво е открил полицаят. Вече знаеше.

Военновъздушна база Лиймингъл, Кеймбриджшър

Ритъмът на „Настроение“ на Глен Милър отекна в огромния самолетен хангар и увлече младите американски авиатори и техните развълнувани дами във вихъра на танца, като ги принуди да воюват за свое местенце на бързо пълнещия се дансинг.

Сам изпищя от удоволствие, когато партньорът й без всякакво усилие я завъртя първо на едната, а после и на другата страна, преди отново да я притегли към себе си и да я преметне през гърба си. Не бе в състояние да контролира нищо и не й пукаше. Просто следваше мъжа и само се молеше да не се пльосне на пода. Нямаше от какво да се безпокои. Беше в ръцете на истински майстор.