Читать «Предсмъртни писъци» онлайн - страница 6

Най-сетне музиката спря, Сам се обърна и изръкопляска одобрително на оркестъра. Беше толкова въодушевена от вечерта и от танците, че не усети кога започна да подскача и да свири с уста заедно с останалите от купона. Погледна към партньора си — майор Робърт Хамънд, който размахваше юмрук във въздуха и ръмжеше одобрително. Беше доволна от себе си и от решението си да дойде. Чувстваше се отпочинала и освежена и се радваше, че се е откъснала от ежедневието.

Учуди се, че получи покана за танците и след като хвърли бегъл поглед на картичката, я забрави за няколко дни. Предполагаше, че става дума за някое полуофициално събиране като онези, които вероятно бяха свързани с работата й и се организираха от време на време за установяване връзка между американската военновъздушна база и някои прослойки на местното общество.

Интересът й към мероприятието бе възбуден отново от Тревър Стюърт, неин колега и единствения друг съдебен патолог в графството. Беше ходил на няколко подобни забави и каза, че били „диви“ и му давали повод да се поотпусне малко. Но след това Сам си помисли, че поради кризата на средната възраст, през която преминаваше, и непрекъснатия поток от млади жени, влизащи и излизащи от живота му, Тревър сигурно вижда в тези събирания предимно удобен случай да се запознае с още жени, по възможност в униформа.

Въздушната база Лиймингъл се намираше на около шестнадесет километра от Кеймбридж и бе малък оазис на американския начин на живот и култура в сърцето на английската провинция. Имаше си бейзболно и футболно игрище и дори собствени ресторанти и магазини. Базата съществуваше повече от петдесет години и по време на Втората световна война бе изпълнявала ролята на един от главните американски командни центрове за бомбардировачите.

Сам разгледа нетърпеливите и възбудени лица на летците на дансинга и се запита колко ли млади мъже са посещавали подобни мероприятия по време на войната, а после са намирали смъртта си някъде над Германия, когато самолетите им са били взривявани. Радваше се, че младите мъже тук ще доживеят до следващата танцова забава и изпита признателност към загиналите.

Запозна се с Боб Хамънд на един от множеството семинари по криминалистика, които напоследък все по-често задръстваха графика й. Заниманията бяха посветени на всевъзможни теми: от серийни убийства и психологически портрети до изследване на местопрестъплението и анализ на почерци. Тъй като беше една от петте жени съдебни патолози в Англия и Уелс, служителки на Министерството на вътрешните работи, от нея се очакваше да посещава повечето подобни семинари и да бъде сочена като пример за равнопоставеността на половете в света на съдебната патология. Всичко това, разбира се, бе пълна дивотия, но тя ходеше с удоволствие и следваше начертаната стратегия.

Беше изнесла беседа за установяване времето на настъпване на смъртта, когато Хамънд се приближи до нея през една от почивките за кафе и се представи. Беше командващият службата за сигурност в Лиймингъл и както става с повечето полицаи, независимо дали са на служба в армията или не, разкриването на едно престъпление за него представляваше не просто работа.