Читать «Предсмъртни писъци» онлайн - страница 9

Макар винаги да бе живяла близо до базата, Мери преди не беше влизала в нея, затова веднага прие поканата на Рей за танцовата забава в хангара. Не каза на родителите си къде отива, защото знаеше, че няма да одобрят и ще се опитат да я спрат, а това само щеше да предизвика излишна кавга. Не знаеше защо те толкова ненавиждат базата и младите американски авиатори. Нали и майка й някога бе излизала с един американец на служба в Лиймингъл! Сигурно е била влюбена, защото едва не заминала за Щатите заедно с него. Но това се бе случило преди повече от осемнадесет години и тя сигурно е забравила колко забавни могат да бъдат американците. Затова Мери каза на родителите си, че отива при приятелка в Сейнт Айвс.

Стречъм я поведе към един от големите хангари. Щом стигнаха в най-отдалечения му край, я привлече към себе си, прокара пръсти през косата й и я целуна пламенно по устните, а след това я притисна към стената на хангара.

Лицето му беше съвсем близо до нейното, той я погледна в очите и нежно каза:

— Обичам те, Мери. Обичам те още от първия миг.

Гласът му звучеше искрено и тя вярваше, че говори истината. Самата тя усещаше, че чувствата й към него се задълбочават. Обхвана красивата му глава и горещо го целуна. Никога не бе целувала по този начин местните момчета и цялото й тяло пламна от страст.

Но когато ръцете му започнаха бавно да се плъзгат нагоре по бедрата й, страстта й се превърна в загриженост. Не престана да го целува, но не беше сигурна дали иска онова, което той очевидно желаеше. Макар че никога не би си признала, все още бе девствена. Не че беше целомъдрена — бе излизала с много момчета от селото и преживяването винаги й бе харесвало — но никога не бе „стигала до края“ и не беше сигурна дали го желае и в този момент. Трябваше да измисли как да го спре, без да разруши връзката. Искаше да бъде с него, но не заради секса, или поне не точно сега, притисната до мръсната стена на някакъв хангар посред нощ. Не си го беше представяла така в мечтите си.

Когато той понечи да свали бикините й, тя стисна ръката му и го спря.

— Не, не сега, не тук — помоли Мери. — Не бива така, не бива. Почакай!

Стречъм я погледна и за миг се поколеба, но нямаше никакво намерение да спира. Вдигна ръцете й над главата, като същевременно страстно я целуваше, за да заглуши протестите й, пъхна коляното си между краката й и ги разтвори. Няколко минути по-късно Мери усети как разкъсва бельото й.

Сам почака на изхода, докато десетките участници в танците се изнизваха от хангара със смях и закачки и се отправяха към домовете или квартирите си, развълнувани и възбудени. Не след дълго Боб Хамънд й донесе палтото и я загърна в него, а после си сложи фуражката и я намести под точно определен ъгъл.

— Ще те изпратя до колата.

Гласът му беше дълбок и спокоен. Тя си помисли, че е най-сексапилният глас, който някога е чувала.