Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 84
Джоан Харис
– Затова ли мислите, че ви поканих? – примигна тя.
Няма съмнение, беше искрена. Наистина нещо притесняваше Жозефин и то нямаше нищо общо с мен и със сегашното ми затруднение.
– Нещо не е наред ли? – попитах. – Да не сте се скарали с Виан?
– О, не, не! Тя е най-скъпата ми приятелка...
– Тогава какво има? – попитах я по-внимателно, отколкото бих постъпил с човек като Каро Клермон. – Защо не искате да се виждате с нея?
Признавам, че стрелях напосоки, но Жозефин се сепна и аз разбрах, че съм улучил право в целта.
– Не че не искам да се видя с нея. Но... хората се променят – отбеляза с въздишка. – Не искам да я разочаровам.
– А защо мислите, че ще стане така? – попитах.
– Ние с нея чертаехме много планове. Тя доста ми помогна. Дължа ѝ всичко, а после... – Тя вдигна очи и ги впери в моите. – Отче, имам нужда да ми направите услуга.
– Каквото кажете.
– От осем години не съм ходила на църква. Не знам защо вече не ми се струваше редно. Но сега така и така сте тук, може ли да ме изповядате?
Това ме изненада.
– Разбира се – заекнах. – Отец Анри би бил...
– Отец Анри не ме познава – възрази тя. – Пет пари не дава за никой от нас. За него сме просто поредното село, поредното стъпало към Рим. А вие сте тук от цяла вечност, отче.
– Не чак от цяла вечност – поправих я сухо.
– Ще го направите ли?
– Защо аз? – попитах.
– Защото разбирате, естествено. Защото знаете какво е да се срамуваш.
Мълчаливо допих кафето си с коняк. Естествено, тя има право. Тази Сцила за Харибдата на гордостта – съпътства ме вече много години. Гласът ѝ неизменно отеква в сърцето ми и ми напомня за моите провали, а гордостта стои редом с огнен меч в ръка и препречва пътя ми към прошката.
Две думи. Прости ми. Само толкова е нужно. Но аз не съм ги изрекъл. Нито в изповедалнята, нито пред близък, нито пред приятел. Нито дори пред Всемогъщия...
– Ще го направите ли, отче?
– Разбира се.
Десета глава
Мая се върна днес сутринта, за да помогне на Алиса да довършат сладкото. Двете с Розет успяха за половин час да се омажат здраво, докато слагат етикетчета на бурканите – Розет с любимите ѝ рисунки на зайчета, маймуни и летящи змии, а Мая с не толкова опитни, но пък много по-пищни рисунки на различни плодове, включително ананаси, ягоди и, колкото и да е невероятно, кокосови орехи (тези са за Оми, гласи обяснението ѝ), а на всяко етикетче с главни букви е написана думата ПРАСКУВА (или понякога ПРАКСУВА).
На пет години се сприятеляваш лесно. Започва се със срамежливо обикаляне като две любопитни животинки. Езикът не е пречка, културата и цветът нямат значение. Розет протяга ръка и докосва златната гривна на китката на Мая, Мая пък е омагьосана от рижата къдрава коса на Розет. Пет минути по-късно Розет пее и бърбори на нейния си език, а Мая, изглежда, я разбира и я гледа с големите си кръгли очи.
Забелязах, че Бам, обикновено любопитен, се е присламчил, за да проучи новодошлата. Днес го виждам съвсем ясно, като нещо, което си мярнал на слънцето. Дълга опашка, мустаката муцунка, умно блеснали очи. Мая също го вижда, струва ми се, но тя е само на пет, разбира се.
