Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 34
Джоан Харис
Мая леко кимна.
– До къщата на приятелката ми расте праскова. Утре, ако искаш, ще набера малко и ще донеса на майка ти за
Тази дума извика усмивката на Мая.
– Знаеш какво е
– Разбира се.
С майка ми някога живяхме в Танжер. Място, което кипеше от живот, кипеше от противоречия. Винаги съм използвала храната и рецептите като начин да разбера околните, а понякога на място като Танжер храната е единственият език.
– Как върви угощението тази вечер? Има ли супа
Усмивката на Мая стана още по-широка.
– И аз – каза тя. – А Оми прави палачинки. Има тайна рецепта. Това са най-хубавите палачинки на света.
Изведнъж зелената врата отново се отвори. Женски глас проговори остро на арабски. Мая понечи да възрази, но неохотно се прибра. Фигура на жена в черно се появи на вратата, докато тя се затваряше – вдигнах ръка за поздрав, но вратата вече се беше затръшнала, преди да успея да разбера дали жената ме е видяла.
Но в едно бях сигурна. Жената, която току-що бях видяла, беше същата жена с
Докато се прибирах покрай Тан, тишината беше почти зловеща. Щурците и птиците бяха утихнали, дори жабите не се чуваха.
Местните казват, че във вечери като тази вятърът отан ще задуха всеки момент; Льо Ван дьо Фу, Лудият вятър, от който прозорците дрънчат, растенията изсъхват и хората губят съня си. Белият отан носи суха жега, Черният отан носи бури и дъждове. Откъдето и да задуха вятърът, промяната не закъснява.
Какво правя в Ланскене? Не мога да спра да се чудя. Вятърът ли ме доведе тук? И кой вятър ще бъде този път? Белият, който те държи буден, или Черният, който те подлудява?
Трета глава
Прости ми, отче, защото съгреших. Разбира се, вие вече не сте тук. Но трябва да се изповядам пред някого, отче, а да го направя пред новия свещеник – отец Анри Льометър с неговите джинси, избелена усмивка и нови идеи – е абсолютно невъзможно. С епископа положението е същото. Той всъщност смята, че аз съм запалил пожара. Няма да коленича пред тези хора, отче. Проклет да съм, преди да го направя.
Разбира се, вие сте прав. Гордостта е моят грях. Но знам, че отец Анри Льометър ще унищожи "Сен Жером", и не мога просто да гледам безучастно. Този човек използва компютърни презентации по време на проповедите си, за бога, и е заменил селския органист с Люси Льовалоа, която свири на китара. Резултатът несъмнено е популярност – никога не с имало толкова много хора от съседните села, – но се чудя какво бихте казали вие, отче, който бяхте толкова строг.
Епископът смята, че днес богослужението трябва да бъде по-скоро забавно, отколкото строго. Трябва да привлечем младите, твърди – самият той е на трийсет и осем, седем години по–млад от мен, и носи маратонки "Найк" под расото си. Отец Анри Льометър е негово протеже и затова, разбира се, винаги е прав. Следователно епископът одобрява намеренията на отец Анри да модернизира "Сен Жером", а също и плановете му да замени старите дъбови църковни пейки с нещо "по-подходящо". Предполагам, че според него дъбът не отива на "Пауър Пойнт".
