Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 31
Джоан Харис
Разбирам. Сигурно е трудно. Но аз нямам морално превъзходство, на което да се облегна. От години бягам от Мъжа в черно, тъй като виждам само страха на майка си и черното расо на една враждебна вяра. От години съм като Гийом и останалите, заслепена съм от предразсъдъците си. Едва сега виждам истината: че моят Мъж в черно е просто човек, уязвим като всеки друг. Дали Ланскене със своята Жена в черно е по–различен? И дали под своето покривало и тя като Рейно не се нуждае от помощ?
Втора глава
Най-накрая се спускаше нощта. Небето се променяше от диненочервено към дълбоко и кадифено синьо. Тъжният повик на мюезина се понесе глухо през Ле Маро. В същото време от другата страна на реката звъннаха църковните камбани на Ланскене, които оповестяваха края на богослужението. Една дузина семейства ни бяха поканили на вечеря, в случай че искаме компания, но Розет вече беше полузаспала, а Анук отново бе залепена за своя айпод. И двете изглеждаха изтощени. Може би от свежия въздух, от смяната на обстановката, от потока приятели и посетители. Приготвих простичка вечеря от маслини, хляб, плодове и сирена със салата от листа на глухарчета, подправена с жълти латинки. Хранихме се мълчаливо и през отворения прозорец слушахме звуците на нощта: щурчета, църковни камбани, жаби, нощни птици, тиктакането на стария часовник на Арманд с ухиления му, жълт като пергамент циферблат. Забелязах, че Розет не яде, само побутва маслините в чинията си като части от сложна игра.
– Какво има, Розет? Не си ли гладна?
– Липсва ѝ Рижия – обясни Анук.
–
– Скоро ще го видим. Тук ще ти хареса – увери я Анук и я прегърна. – Погледна ме. – Жозефин не дойде. Мислех, че тя първа ще дойде да ни поздрави.
Права беше. Бях забелязала. Разбира се, кафенето е отворено цял ден, сигурно е била заета. Въпреки това можеше да намине през обедната си почивка. Може би не е искала да бъде край всички останали, край хора като Каро и Жолин, които възнамеряваха единствено да клюкарстват и да зяпат. Може би не е имала достатъчно персонал днес или е смятала да намине, след като затвори. Надявам се – от всички, които оставихме, когато заминахме, като че ли Жозефин ми липсваше най-много, Жозефин с нейните чувствени очи и стоическо неподчинение.
– Ние ще отидем утре – обещах на Анук. – Може би днес е била заета.
Довършихме вечерята мълчаливо. Анук и Розет си легнаха. Аз останах сама на чаша червено вино и се зачудих какво ли прави сега Рейно. Представих си го в малката му къща да съзерцава последните мигове на залеза и да слуша звъна на църковните камбани, докато съперникът му води службата. А после, понеже бях неспокойна, отворих вратата и излязох.
Миришеше на прах и праскови. Щурчета пееха в живия плет от розмарин. В тази част на града няма улично осветление, но небето никога не притъмняваше докрай и ми показваше пътя през моста в Ланскене.
