Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 184
Джоан Харис
Инес ме изгледа любопитно. Очите ѝ бяха тъмни като горски мед.
– Нали виждаш – прочете тя мислите ми. – В крайна сметка не сме толкова различни. Някои от нас избират семейството си. Други са избрани. А понякога се налага да избираме между двете половини на едно разбито сърце. Това беше моят избор, Виан. Не беше лесно. Чуй ме и се запитай дали ти би постъпила различно.
Девета глава
– Карим беше красиво момче – продължи Инес, – не след дълго стана красив мъж. Жените го харесваха, мъжете също. Умееше да ги очарова. Искаше да учи в Париж, така ми каза, и аз му дадох пари, за да замине. След първата година обаче ми писа, че прекъснал. Искал да се ожени за французойка, с която се запознал, докато учел. Жената била по-възрастна от него, работела в някакво посолство и имала пари. Била влюбена до уши. Давала на Карим каквото пожелаел. Признавам, още от самото начало заподозрях, че точно затова иска да се ожени за нея. Явно и семейството ѝ имаше същите опасения. Един ден ми се обади някаква жена, която се представи като майка на въпросната годеница. Поразпитала. Разбрала, че дъщеря ѝ не е единствената жена, с която се среща Карим. Имало и други. Няколко. А още по-лошо било, че се носели слухове... – Инес се изсмя рязко. – Историята ми беше позната. Някакво момиче било изнасилено по време на тържество, по понеже била пияна, разказът ѝ бил несвързан. Друга студентка била изнасилена в парка, зад някакъв нощен клуб. И двете били състудентки на Карим. И двата пъти споменали неговото име. Нито един от случаите не стигнал до полицията, но въпреки това аз си знаех. Дълбоко в сърцето си знаех.
Инес пристигнала в Париж и директно обвинила Карим. Той отричал двете нападения, но нещо в погледа му ѝ подсказвало, че е отговорен. Разровила вещите му и отново открила трофеите му. Колие, обица, шал за коса, който още ухаел на парфюм. Били просто уличници, обяснил ѝ намусено. В столицата било пълно с такива. Нямали срам, никакво благоприличие, така че защо да не се възползва?
– Но аз въпреки това го обичах – продължи Инес. – Той беше всичко за мен. Съзнавах, че вината е моя. Прекалено го бях разглезила, заблуждавах се, че мога да го променя. Когато стана на двайсет и три, Дуа беше на осем и вече ходеше на училище. Мислех, че ако успея да убедя Карим да посещава по-редовно джамията, да изучава Корана и да уважава жените и себе си, поведението му ще се промени. Принудих го да се върне с мен в Танжер. Накарах го да развали годежа. Започнах да си мисля, че се е променил, но вие всички сте виждали сина ми. Той показва пред света най-обаятелното си лице и хората просто се влюбват в него. Мина време. Намерих му работа при един вносител на платове. Беше сладкодумен, интелигентен, винаги се държеше учтиво с хората. Често пътуваше по работа и винаги ми носеше подаръци. Понякога се притеснявах – веднъж, когато момиче от блока ни беше изнасилено отвън, до кофите за смет; после отново, когато едно момиче дойде да търси Карим у дома. Но синът ми винаги имаше отговор, извинение, алиби. Запитах се дали подозренията ми не са просто
