Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 165

– Не се отдалечавайте – провикнах се след тях. – И не доближавайте водата.

Анук ме погледна и попита:

– Алиса ще се оправи ли?

– Надявам се. Не мога да се меся. Колкото по-дълго стоеше при нас, толкова по-трудно щеше да ѝ бъде да се върне у дома.

– Но тя си подстрига косата... а и всичко останало. Алиса харесва футбол и Фейсбук, и попмузика. Дори ни помогна да пребоядисаме магазина. Как ще започне пак да се забулва и никога да не излиза самичка?

– Това е нейният избор.

– Ами Люк? Нали знаеш, че е луд по нея?

– Знам, Анук.

Тя доби войнствен вид.

– Не сме тук случайно. Ти би трябвало да оправиш нещата.

Прозвуча ми като Люк и цялата изтръпнах.

– Невинаги ми се удава да го направя, Анук.

– Тогава какъв е смисълът! – Вече беше сърдита, в очите ѝ бликнаха сълзи. – Какъв е смисълът на това, което правим, ако в края на краищата не можем да ги спасим?

Птиченце, паднало от гнездото.

– Никога не съм твърдяла, че ще спасявам някого.

– Не е вярно – възпротиви се Анук. – Правили сме го преди. Ще го направим и сега. Ние променяме живота на хората. На Жозефин. На Гийом. На Арманд. На Рейно...

И виж какво става с тях, Анук, помислих си. Остарели са с осем години, но какво се е променило? Никой от тях не е спасен. Малко са понапълнели може би, има я мимолетната топлота на спомените. Но Жозефин още си е в "Дафе де Маро". Пол-Мари е в инвалидна количка. Гийом е със старото си куче. Арманд е в земята. А Франсис Рейно... всички са просто имена, написани върху пясъка и отвени от безмилостния вятър.

Анук ме изгледа обвинително.

– Ти си се предала. Вече не вярваш, че си способна да променяш нещата.

– Не казах това, Анук.

– Ами пет пари не давам. Сама ще го направя. Двете с Розет ще го направим. Ще подредим нещата за Алиса и Люк. Ще намерим Рейно. Ще ремонтираме магазина за шоколад. И после ще трябва да повярваш... – Тя млъкна с блеснали от сълзи очи.

– Какво има, Анук? – попитах. – Защо изведнъж е толкова важно?

Анук поклати глава, упорита като оловен войник.

– Моля те, Анук.

Тя се извърна. И много дълго не ми отговори. Усещах, че се опитва да се овладее, да удържи нещата под контрол. Малката ми непозната от край време е удивително самостоятелна, същинско съкровище от скъпоценности и мечти, пъзел, който си остава недокрай подреден. Почаках.

– Заради Жан-Лу – отговори. – Не отговаря на мейла си. Обеща да отговори, щом излезе от операция. Но тя беше преди три дни, а той още не ми е изпратил есемес, нито е постнал нещо във Фейсбук. – Сълзите вече се стичаха по лицето ѝ. – Никой не е чувал нищо за него. Никой. А той обеща...

Прегърнах я и притиснах лицето си към косата ѝ.

– Всичко ще се оправи, Анук. Всичко ще се оправи.

Значи затова Анук е толкова раздразнителна и неспокойна през последните няколко дни – изобщо не е заради Жано, а заради приятеля ѝ Жан-Лу Рембо...